Когато си дете лятото е най-хубавият период от годината (е, след Коледа и рождения ден). Представяш си как с приятели ще карате колела по цял ден, ще рисувате с тебешири, ще се пръскате с водни пистолети - изобщо ще е пълна дивотия и няма да знаете кой ден от седмицата е, а за часа ще се ориентирате само по нечия баба, която ще извика “Хайде на обяд!”. После вече, като тийнейджъри още от пролетта започвате да кроите планове как ще се наговорите с родителите ви да ви пуснат да отидете на море, на хижа, на къмпинг или просто - на барбекю на нечия къща! И се започват дълги преговори, събиране на спестявания, а накрая, когато отидете се чувствате, че нищо и никой не може да ви спре. Ами, то това е животът, в крайна сметка!

                                           

Не веднъж обаче, когато сме разказвали на децата подобни истории от нашите детски години, те са ни гледали…някак с неразбиране. “Как така сте ходили на палатки с приятелите?” или “Ама къде сте ходили на хижа?”. Много често ни казват и неща като: “Ами ние сега като сме приятели, някой ден ще пътуваме ли някъде заедно?”. И в такива моменти ни се иска просто да запалим колите и да заведем децата на някоя поляна, на която да видят какво е наистина да си на пикник с приятели. То това се случва и на посещенията - децата знаят, че приятелите им от София ще дойдат, за да си прекарат деня заедно и да правят всякакви неща - от игри, до дълги разговори за живота.

 
 

Така се родиха традициите с летните излети с децата. Палатки, хижи, пикници - всичко това, което ние правим с приятелите си, искаме да покажем и на децата. Не просто да отидеш някъде - а удоволствието от това да споделиш един уикенд с близки хора и заедно да се наслаждавате на природата и безценните разговори, които ще проведете на тревата или около огъня. 

                                                      

Всяко лято доброволците замислят планове и се опитват да запълнят по възможно най-интересен начин уикендите си с децата. И вече без да трябва да убеждаваме децата още от първите дни на юни започваме да чуваме “Хайде да правим нещо яко през лятото!”. Ами, хайде!

                                            

Да се организира такова приключение обаче с децата не е съвсем лесна работа. Дори на палатки да решим да ходим - винаги трябва да има и хижа наблизо, ако някой се изплаши да спи под звездите. Ама как ще стигнат децата? Като са 30, как ще ги закараме с колите? И се започва - нощувки, транспорт, храна, много храна (все пак са тийнейджъри!).
И сметката накрая става сериозна, а като са да кажем 6 такива приключения - още повече! 

 

“Любимо ми е, когато вечер се събираме всички деца и доброволци около огъня и си разказваме истории. Така винаги научавам нови неща за доброволците и ги чувствам по-близки, всеки споделя нещо лично и така си ставаме наистина приятели.” - ето заради тези изказвания си струва всяка година да организираме летните излети. 

                                            

- Ама аз не мога да спя на палатка!
- Е защо да не можеш, аз как спя!
- Ами, страх ме е.
- Моята палатка ще е до твоята. Няма страшно!
- Е, добре тогава! 

За децата няма съществено значение къде ще сме. Важното е, че ще бъдем заедно. 

 

За децата лишени от родителски грижи е много важно да знаят, че имат верни приятели. А приятелите не са само за моментите, когато ни е трудно и имаме нужда от съвет - трябва да имаме и поводи за смях и забавления. Точно тогава си даваме сметка колко всъщност ни е ценно, че сме се намерили. :)

Нуждаем се от твоята покрепа! Приключенията за това лято засега са 6, а сумите не са малки. 
Подкрепи някоя от мисиите тук:
Първи къмпинг за децата от Долна баня
Планинско приключение с децата от Враца
Градинско парти с децата от Берковица
На хижа с децата от Брацигово
Приключение с теснолинейка за децата от Пещера
Първо приключение на хижа с децата от Мездра