… и понякога около теб кръжат акули.” Метафората, с която Ася обрисува живота на дете, напуснало институцията, което остава само на света и среща реалността, понякога свирепа. Говорим си за огромната нужда от ментор, приятел, по-голям човек, който да държи ръката на едно дете, докато то пораства.

Моника е дългогодишен доброволец, който притежава осъзнатостта защо и как да работи с деца. Говорим си в искрен разговор за трудностите в комуникацията с децата в институции и креативността, която доброволците развиват по пътя на изграждането на приятелство.

Софи споделя колко важни за нея са срещите с децата, в които се обучават да пишат, четат и смятат. Колко важно е образованието за нея и какво прави, за да мотивира и у децата желание за учене. Успехите не закъсняват.

“За едни - това е да завършат висше образование, за други да спечелят Нобелова награда, при трети е просто да не излязат на улицата”. Говорим си с Теди за пътя от събраните книги в Студентски град до това да си част от организация със своя цел и посока.

Мила ни е на гости, за да си поговорим за научените уроци от срещите с децата, за смислените каузи и инициативи, в които тя участва. Разказва ни колко е хубаво да получиш образованието си в чужбина и да се върнеш тук, за да допринасяш и обогатяваш средата си.

Ели ни разказва за живота си на запад и завръщането й в България, заради нуждата да допринесе за света тук със смисъл и обич. За първоначалния абсолютен страх от децата до общия успех и доверието между тях.

Сузи споделя личната си история как е избрала да осинови дете, пред какви предизвикателства се е изправила и колко много си е струвало. Един епизод, разказващ какво е да осиновиш дете в България.

В този епизод история ни подарява един от "ветераните" на доброволчеството - Павел Топалов. Споделя ни какво е да си доброволец през 90те години на ХХв., как приема подкрепата на децата за своя лична кауза, основава фондация и превръща себе си в баща по съдба.

Разговаряме със Злати за огромната стъпка да станеш приемен родител и да отгледаш и приемеш нечие дете като свое. За трудностите и изборите и как Марио порасна с цели 40 см когато имаше дом, грижа и внимание.

Правилно ли е да изоставиш детето си, ако нямаш възможност да се погрижиш за него? Правилно ли е да не изоставиш детето си, ако нямаш възможност да се погрижиш за него? Тези и още много въпроси задаваме вече 12 години ....

За живота в институциите и животът след институциите си говорим с Добри, на 23. За работата, университета и правилното живеене да си тук и сега без грандиозните планове за бъдещето. Как изратсваш щастлив човек в дом за деца без родители?

За празните лавици в домовете, за младостта, наивността и пътя до тук, си говорим с Благовеста. Как от фейсбук събитие Подарете книга се превръща във финансово независима фондация и набира ежемесечно десетки доброволци. "Ако дори едно дете погледне към някой доброволец със светещи очи, то значи 12 години имат смисъл..."

Йоанна ни разказва за опита да станеш доброволец на 18, да избереш психологията за свое образование, да пораснеш заедно с децата от домовете. Говорим си колко е важно за едно дете да бъде прието от света около себе си и светът му да бъде откровен с него.

Говорим си за ходенето на палатки, скалното катерене, въжените препядствия и магиягта на киното през очите на децата. Един разговор през журналистиката до това колко рано е да си баща на 19.

От изоставянето в институция на 3 годинки до големите сцени. Говорим си със Зойко за пътя му от гетото в квартал "Нови Искър" във Видин до живота, изпълнен с блясък, магия, музика и аплодисменти.

Софи ни разказва три истории за посещенията, запознанствата и оправданите и неоправдани очаквания. Защо не се отказва дори и да не успява от първия път и какво я кара да избере работата във фондация пред корпоративна кариера?

Втора част на епизода с Валентин, в която ни разказва за порастването в институция, оцеляването в нея, обирите на магазини, дребните далавери и срамът. Как от опасно хлапе се превръща в честен, добър и трудолюбив човек?

Живот в три институции, желанието да имаш майка и реалната среща с нея, години по-късно. Говорим си с Валентин Вичев за живота в домовете, директорите и възпитателите, които всъщност стават твоето истинско семейство.

В този епизод разказваме за първите срещи с децата в институция, за размислите и съмнението преди посещение, за страха, за неготовността и колебанието дали работата с деца без родителски грижи е "твоето нещо".