“До София и назад” или какво е от едно малко и красиво Брацигово да се озовеш на стаж в ИТ фирма в София

18.07.2023    |    Йоанна Джоканова

Много често повтаряме наляво-надясно как е важно да се стремим да подкрепяме развитието на потенциала на всяко дете. Изключително сложно словосъчетание, което обаче носи много смисъл. Всъщност как се случва това с потенциала? Когато има постоянство в стремежите, но и малко побутване от приятел.
Стефан е едно от децата, които познаваме от доста време. Вече млад мъж, с него ни отне известно време преди да изградим доверие и да успеем да му бъдем побутването, или с други думи - да бъдем приятелите, които вярваха ежедневно в неговия потенциал. Със Стефан или както ние си го наричаме - Стефчо, си поговорихме за бъдещето, за миналото и за идеите. Познавам го от 5 години, в които той се променяше безкрайно много, но запази интереса си към компютрите. Аз нищо не разбирам от компютри и телефони, но спокойно мога да кажа, че, когато не знам как да се справя с някое приложение (или съвсем наскоро - да си кача дебитната карта на телефона) се обръщам към Стефчо. Той просто ми взима телефона и след 5 минути всичко е наред. Може би тук мога още по-спокойно да кажа, че “подкрепяме развитието на потенциала” на Стефан. Не защото сме се вторачили в него и го бутаме към грандиозни планове, а защото с доброволците не спряхме да вярваме, че той ще задържи интересите си и ще се стреми да ги развива.

Днес Стефан е пълнолетен, почти самостоятелен и доста притеснен за бъдещето, както всички на неговата възраст. След участието му в Училище за работа през април, той активно разпитваше къде може да ходи на курсове през лятото, за  да развива интересите си в ИТ сферата. И така - с помощта на няколко невероятни доброволци, вчера Стефан пристигна в София за летен стаж в ИТ фирма. Преди да дойде си поговорихме за това как се стигна дотук. “До София и назад” или какво е да излезеш от едно малко и красиво Брацигово и да се озовеш на стаж в ИТ фирма в София, на какво учи живота в дома и какво ти взима - с малко хумор и много личен пример Стефан ми разказа някои важни неща. Неща, които сме си говорили десетки пъти. Но когато му казах, че с това интервю може да е пример за други деца, които се борят за мечтите си, сякаш гласът му се промени. И може би за пръв път в гласът му имаше една нотка притеснение и много, много отговорност.



На Стефан му предстоят два вълнуващи месеца - първата му работа, първата му квартира, първите мигове самостоятелност. И всичко това, защото виждахме как гори в идеите си. И не на последно място - защото има едни доброволци, които не спряха да вярват в него и няколко месеца ежедневно обсъждаха в един чат на име “Стефан” къде може да отиде на стаж, къде ще живее, кой ще го посрещне и така нататък.
Успех, Стефчо! До теб сме! 

 

Разкажи малко за себе си, откъде си, на колко си години?

Казвам се Стефан Кондов, на 18 години съм, от Брацигово. Предстои ми есента да съм 12ти клас.

Ако не се познавахме, как щеше да ми разкажеш каква е твоята история?

Не се притеснявам да говоря за това. Когато бях на 10 баба ми почина и останахме само аз и майка ми. След това, когато бях на 12 г. майка ми почина. Тогава отидох в комплекса в Брацигово. Беше ми много трудно, все едно бях пропаднал в някаква дупка. След това свикнах. Първоначално обвинявах докторите, после обвинявах себе си, после обвинявах майка ми. После приех, че така е трябвало да се случи.

Как можеш да опишеш живота си в дома?

Животът в дома според мен е добър. Храната, сградата, всичко си имаме. Рядко имам проблеми с възпитателите. През повечето време се разбираме.

Какво ти даде този живот?

Докато си бях с майка ми си живеех без да мисля много, може да се каже, че бях малко разглезен. Животът в дома ме научи да се оправям сам. Научих, че ако аз не се стегна да направя нещо, то няма да се случи.

А какво ти взе?

Любовта на семейството. Признавам си, че когато виждам деца с родителите им ми става гадно. Това не е срамно и не се притеснявам да го кажа.

Можеш ли да го опишеш с една дума?

Идва ми да кажа „различно“. Не в лош смисъл, не в добър – нещо по средата. В дома има и хубави неща, има и не чак толкова хубави. Но е различно от семейството.

Какво си помисли, когато видя доброволците за пръв път?

Честно ли? Когато ви видях за пръв път мислех, че това ви е работата – че някой ви кара да идвате да ни карате да правим разни неща, че това ви кара да се чувствате добре, но после не ви пука за нас, когато си живеете вашия живот.

А какво си мислиш сега?

Когато ви опознах, разбрах, че наистина ви пука. Когато си говорим очи в очи е съвсем различно. Например теб и Лъчо ви приемам като по-голяма сестра и по-голям брат, като някакъв пример.

От какво се интересуваш?

Ох, ама ти знаеш отговорите. Малко ми е странно като се познаваме от 5  години да ти говоря все едно не се познаваме. Както и да е, моите интереси са главно свързани с компютрите. Обичам да създавам някакви неща – преди време се опитах да направя компютърна игра. Идеята и беше “open world”  - да правиш каквото си искаш в нея – да създадеш свой свят. Вече има много такива игри, но аз си представям тази да е различна.

Имаш ли мечта?

Мечта…Да се пенсионирам на 40 и да си седя по цял ден и да си гледам кефа. Шегувам се. Това записа ли го?
Сега сериозно – мечтая да създам своя собствена компания, която ще създава неща, които ще улесняват живота на хората. Например като фирмите, които имат хора, които пазаруват вместо теб. Или пък изкуствен интелект. Роботите също звучат яко. Имам много идеи.

Как си представяш бъдещето? Страшно или хубаво е то?

Докато се стигне до бъдещето, което си представям, може би звучи страшно. Но, когато се установя ще е хубаво. Искам да имам стабилна работа, жилище. Да знам, че като се прибера няма да стоя гладен, ще имам средства да се грижа за себе си.

Вълнуваш ли се за стажа си?

Хем се вълнувам, хем малко ме е страх. Аз не съм много общителен, обличам се по-спортно. Страх ме е да не се изложа. Същевременно е нещо ново, свързано с нещо, което обичам. Вълнувам се, притеснен съм. Но главно съм щастлив.

Разкажи малко как се стигна до това да дойдеш на стаж тук в София.

Участвах в „Училище за работа“. Там се заговорихме с доброволците за идеята за стаж през лятото. Замислих се, че това би било страхотен шанс да науча нови неща. След като с теб обсъдихме как може да стане това, Мая ми помогна да си напиша CV-то. После Ива и Теди ми помогнаха да го изпратя в две фирми. Обадиха ми се от фирмите и казаха, че трябва да направим интервю. Когато ми звъннаха за пръв път направо се изплаших. Притеснявах се за интервюто. С Мая направихме пробно интервю. После ми казаха и от двете фирми, че съм одобрен. Не ме питай как направих избора…Беше трудно, но съм доволен от решението, което взех. И така, сега ще започвам.

Какво мислиш за София? Би ли живял тук?

София ми харесва като град. Чувал съм, че е трудно да се живее, придвижването е трудно. Животът е по-различен от този в Брацигово. По принцип бих живял в София, голям град е и има много хора.

Какво е най-страшното от това преживяване, ако има такова?
Не знам как да го обясня…през годините живот в дома винаги като се прибирах знаех, че има какво да ям. Не съм свикнал да живея самостоятелно. Страх ме е от това, но знам, че рано или късно трябва да се случи.

А какво е най-хубавото?

Отново – затова, че ще съм сам! В голям град, с хора, които познавам. Ще мога да се виждам с познатите ми в София и ще е яко.

Каква е целта, която си поставяш, започвайки този стаж?

Целта ми е да се представя добре. Надявам се хората да ме харесат и да ми предложат възможности за развитие при тях.

Кое е най-голямото предизвикателство за теб?

Досега не съм работил. Не знам как се случват нещата в работна среда.

Какво си пожелаваш да ти се случи?

Да спечеля от тотото! Не, надявам се да се справя добре, да направя нови запознанства.

А какво би казал на други деца, които имат интереси като твоите?

Най-важното е да покажат интерес. Трябва да покажат, че им пука. Хората забелязват децата, които имат интерес, за каквото и да е. Но те трябва да направят нещо, за да докажат смисъла в това да им бъде съдействано да постигнат мечтите си.
 

#Истории #Доброволците разказват
Към блога
Този сайт използва "бисквитки" ПРИЕМАМ