Честит рожден ден, Подарете книга!

27.06.2022    |    Благовеста Пугьова

 

Честит рожден ден, Подарете книга! Честит рожден ден на всички онези, които съм виждала да носят слънцето!

 

Като за рожден ден, сядаме да си направим равносметка, да прегледаме цифри, резултати, цели, стратегии, накъде ще се развиваме, ще направим ли най-сетне наш дом, наше училище, ще можем ли да сме по-смели в идеите си вече с Childish в структурата, колко ще струва, колко пари, колко усилия…. И толкова много въпроси, че неизбежно носталгичнпо се връщаме към началото. Даже не точно начало, защото първите 3-4 години всичко беше толкова неорганизирано, че трудно можеше да се нарече организация, камо ли фондация. 

 

  • 12 години
  • 1000 събития, не просто събития, а смислени срещи с децата  
  • 10 000 хиляди подарени дни
  • 2000 доброволци
  • 50 000 подарени часа на
  • над 1000 деца 
  • над 1000 деца 
  • над 30 домове и центрове за деца
 

Сигурно има хиляди лекции, наръчници и обучения как да случим такава промяна. Аз самата не веднъж съм обяснявала всякакви принципи на тази промяна, все едно знам формулата, но… не я знам. Истината е, че ако трябва да се върна 12 години назад и само някое от поредица случайни събития да не се беше случило, може би тези цифри щяха да спрат на 1, 10 или 100. Единственото, в което съм сигурна е, че има два стълба, които трябва да са там - първо, ДА ПОВЯРВАШ С ЦЯЛОТО СИ СЪРЦЕ В ЕДНА ИДЕЯ и второ, ДА НЕ Я ПАЗИШ ЗА СЕБЕ СИ. 

 

Да споделиш идеята с много хора, да я подариш на всички и ако идеята си струва, те ще я умножат и ще я случат. Ще ти дадат други идеи, ще я изменят, ще я променят, ще я случат по-добре от теб. Така се случи и с Подарете книга. Тя не е идея на Благовеста, тя се случи, измени се и промени съдби на много деца, заради всеки от тези хиляди хора, които са се докоснали до нея. И най-вече на тези “стари доброволци”, както ние ги наричаме - хората, които са доброволци с месеци и години. В думата “стари” отдавна вече не влагам смисъла на времето, а на старите души, които носят.  

 

Вълшебни хора са всички тези стари души, които дават времето си, за да помогнат на някой, който не им е никакъв, на някой който не иска или не може да си помогне сам, защото е дете, на което са му отнели най-важното за едно дете - детството. Тези деца са като стол без един крак, като аквариум с пукнатина, като роза, посадена в Аляска. Толкова е трудно да им сложиш крак, да залепиш вече зейналата пукнатина, да им донесеш почва и слънце и ТЕ се опитват. Повярвайте ми, виждала съм хора, които носят слънце! Толкова много хора видях в тези години, които не спират да се опитват, само заради чистата вяра, че всяко дете заслужава да получи шанс да достигне потенциала си.

 

Велики са и онези деца, които успяха да останат цели - да станат честни и силни личности. Не знаем броя им, защото няма формула, по която да изчислиш дали са станали такива. Та дори аз за себе си не знам дали съм успяла. Но магията, която тече между едно дете и един доброволец може да се нарече само с магия. Това че Павел и Явор са приятели от 10 години, Митко и Златко от 7, Марта и Вальо от 6 години, и има още стотици такива приятелства, това е магия. Въпреки трудностите, разочарованието, отчаянието, а те са много. 

 

Нямаме брой на успешните случаи, защото те не са случаи, а хора, но имаме десетки и стотици имена на деца, с които се гордеем, които са имали съдба, в която много от нас самите не бихме могли и да помръднем. Те са онова ремонтирано столче, залепен аквариум или разцъфнало цвете. Може би цял живот тези следи ще се виждат, но се моля да се гордеят с тях, а не да се срамуват, защотото те са герои. 

 

Честит рожден ден на всички доброволци, които в някой ден от тези 12 години са правили планове как да пренесат слънцето до едно дете!

 

Благовеста Пугьова, доброволец

 
Предишна статия    Към блога    Следваща статия
Този сайт използва "бисквитки" ПРИЕМАМ