„Кой ще види в теб не това, което си бил, а това, което можеш да бъдеш?“

18.11.2026

„Кой ще види в теб не това, което си бил, а това, което можеш да бъдеш?“

Този въпрос задава Валентин Вичев в десета глава на първата си книга „Аз съм ти“.
Вальо е израснал в три детски дома и познава самотата, грешките, трудните избори и значението на това да бъдеш видян.

И е написал книга за всичко това.

За хората, които е срещнал, за приятелствата, които са издържали проверката на времето, за собствените си грешки, от които не бяга. За отговорността да вземеш живота си в ръце, дори когато началото му е било трудно.
И за Марта. Нашата Марта.
Преди години тя става негов ментор като доброволец в „Подари време“. Днес Валентин ѝ е посветил част от книгата си.
„Тя ми показа, че миналото може да бъде история, без да бъде присъда. Че произходът не е таван.“
Колко ли разговори стоят между онова момче и мъжа, който днес пише тези редове? Колко пъти са се срещали, смели, спорили, обсъждали бъдещето? Колко от казаното тогава е останало с него, без никой да подозира?
Валентин ни отговаря на част от тези въпроси в своята книга. Разказва ни за хората, които са били до него и за значението на обикновените жестове, които понякога променят живота ни.
„Не знам дали хората, които ни помагат, осъзнават колко далеч стигат малките им действия.“
Има нещо изумително в това да четем тези думи от човек, когото някога сме познавали като дете. Да видим как е пораснал, как е намерил собствения си глас и днес използва преживяното, за да помогне на други. Будистите наричат това „да превърнеш отровата в лекарство“.
Защото Валентин е написал „Аз съм ти“ и за младежите, на които тепърва предстои да напуснат социалните институции.

В книгата си той се обръща и към доброволците на „Подари време“. Към хората, които са отделяли от времето си, за да бъдат до него и до други деца.
„Не подценявайте присъствието си.“
Тези думи ни се иска да стигнат до всеки, който някога се е чудил дали няколко часа от времето му могат да имат значение за някого.

А на Валентин искаме да кажем нещо съвсем простичко:
Честита първа книга! Гордеем се с теб!
Гордеем се с това, че си намерил смелостта да разкажеш историята си, включително онези части от нея, за които вероятно ти е било най-трудно да пишеш.
И най-вече се радваме, че продължаваш напред.
Някога си бил момчето, което е имало нужда някой да му покаже пътя. Днес сам можеш да помогнеш на други да намерят своя.
Пожелаваме ти много читатели и още много глави, които животът тепърва ще ти даде повод да напишеш.

„Аз съм ти“ може да бъде поръчана тук:
https://az-sam-ti.spontinispontini48.chatgpt.site/
 
#Истории #Доброволците разказват #Децата говорят
Към блога    Следваща статия
Този сайт използва "бисквитки" ПРИЕМАМ