Всеки, който познава историите ни, знае за Училище за работа - кариерната ни програма, в която помагаме на младежите от домовете да направят първите си крачки към самостоятелния живот. Но за да стигнеш до момент, в който си готов да търсиш работа и да градиш кариера, първо трябва да научиш нещо още по-важно: да вярваш в себе си, да познаваш силите си и да имаш свободата да мечтаеш.

Точно така се роди идеята за Училище за бъдеще - най-новата програма, чието първо пилотно издание организирахме в прегръдката на "Врачански балкан - Туристически комплекс - Леденика. За да сбъднем това първо издание на „Училище за бъдеще“, спечелихме дарение от 12 000 евро в конкурса „Фантастико до теб“. Благодарение на тази подкрепа от Фантастико, мечтата ни стана реалност.

Ето как изглеждаха тези няколко незабравими дни през нашите очи.

Ден 1: Суперсилите в нас

Първият ден започна с вълнението от посрещането. За да се опознаем и да поставим основите на формата, започнахме с един много специален „търг на суперкачества“. Всяко дете си „купи“ и получи по едно желано от него суперкачество, а след това изработи личен амулет, който да му го напомня и пази през целия престой.

   

След това трябваше да разкършим ледовете - а какво по-хубаво от това да измислим общия танц на „Училище за бъдеще“? Танцувахме, смяхме се и бързо забравихме за притеснението.
След това излезнахме на вечерна разходка и направихме една от любимите си снимки:

   

Най-вълнуващият момент от деня беше сформирането на отборите - с малко Хари Потър магия! Така се родиха екипите: Мечки, Рисове, Орли и Вълци. Всяко дете получи своята специална екипировка - шапка, значка, стикер, книжка и бандана. 

   

   

   

Приключихме вечерта с весело празнуване на рождения ден на едно от децата от Гаврил Геново. 


 

Ден 2: Ориентиране в планината и крилете, които си даваме

На 10 септември някои станаха много рано, за да посрещнат изгрева в планината. Още със сутрешното бягане и физзарядка - традиция, с която започваше всеки наш ден - бяхме готови за скаутските занимания.

 

Заедно с водачите на отборите практикувахме ориентиране и правилно поведение в планината. Засегнахме важни теми: къде се пали огън безопасно, къде се изхвърля боклукът, защо е толкова хубаво да правим преходи и как да бъдем истински приятели на природата. Учихме се да опъваме палатка и да правим заслони. С географска карта и компас в ръка разбрахме какво е това „азимут“. Признаваме си чистосърдечно - и много от нас, доброволците, за първи път се ориентирахме по азимут заедно с децата!

   

   

Следобеда преминахме към креативната част - създаването на „Крилата, които си даваме“. Всички деца отговориха на девет специални въпроса, записаха ги върху цветните криле и ги залепиха на едно голямо общо пано. Всички тези крила заедно символизираха свободата да мечтаем и да се подкрепяме.

Денят завърши с вкусна вечеря, разходка и кино вечер под звездите - перфектният завършек на един изпълнен с нови знания ден.




 

Ден 3: Писмо до 2050 година и мисия „Заслон“

Третият ден посветихме изцяло на Бъдещето. Наш специален гост бяха Lidl България - освен че подкрепиха финансово Училище за бъдеще, част от техния Тийм Лидл “Каузата си заслужава”дойдоха на терен като доброволци и прекара деня заедно с децата.

Започнахме с псимо в бутилка: всяко дете, с помощта на доброволците, написа писмо до своето бъдещо „аз“. Грижливо ги прибрахме в стъклени бутилки, които ще пазим една година. Догодина ще ги отворим заедно, за да видят колко са пораснали и какво са постигнали.

След това Данчо прочете за писмо, получено директно от... „Министерството на бъдещето“. Задачата беше сериозна: да спасим света и да си представим как ще изглежда той през 2050 година. Върху 20-метрово платно децата и доброволците на „Подари време“ и Lidl сътвориха невероятни светове - с летящи коли, телепортиращи се зайци, градове в облаците и дори любов между хора и роботи!

След креативния ураган се върнахме към скаутството - преговорихме наученото от вчера, научихме нови правила за оцеляване при мъгла, как да реагираме, ако срещнем мечка, и как да разчитаме планинската маркировка. Припомнихме си защо в раницата на планинаря винаги трябва да има връхна дреха и аптечка. Съчетавайки полезното с приятното - излезнахме в гората и направихме два сериозни заслона, които гарантирано биха помогнали в сложни ситуации.

 

Вечерта приключи с разкази за истински мечки. Йордан от „Мечешки истории“ ни направи супер интересна презентация, разказа ни защо мечките са важни за природата, сподели за своя житейски път и ни вдъхнови толкова много, че никой не искаше да си ляга - въпросите валяха един след друг!

Ден 4: Преходът към връх Кръстанова могила и "Билетче за надежда"

Събота беше денят за нашето най-голямо изпитание. Дотук бяхме учили за планината на теория - време беше да я заобичаме на практика.

В подножието чувахме доста скептични гласове: „Аз няма да се справя“, „Прекалено е далеч, няма да стигна“. Но стъпка по стъпка, рамо до рамо, всички деца и доброволци вървяха напред. И когато изкачихме връх Кръстанова могила (1430 м), онези същите гласове горе казаха: „Не искам да слизаме!“.

Децата усетиха планината като убежище - място, където можеш да избягаш от ежедневието, да презаредиш и да бъдеш себе си. Върнахме се с онази най-приятна, сладка умора, която съществува само след успешен преход.

Преди вечерното караоке чухме една разтърсваща история от едно изключително талантливо момиче от Монтана - историята за „билетче за надежда“. Имаше сълзи в очите на мнозина от нас. А след това, за да заелеем емоцията с още - преминахме към караоке парти с много танци и смях. Вече всички знаехма, че Училище за бъдеще е техният входен билет и подготовка за следващото ниво - Училище за работа.


 

Ден 5: Цианотипия, прегръдки и сълзи на раздяла

В последния ден започнахме с бягане и зарядка, след което се потопихме в магичния свят на цианотипията - древна фотография с помощта на слънчевата светлина и природни материали. Водени от Ели, всички по отбори внимателно следваха инструкциите и създадоха най-красивите сини произведения на изкуството

.

А след това дойде ред на раздялата.

Имаше прегръдки, сълзи и хиляди въпроси: „Кога пак?“, „Може ли пак да участвам?“, „Не искам да си тръгваме!“. Но децата трябваше да продължат по своя път - само след два дни ги очакваше първият учебен звънец в училище.


 

Големите благодарности

Това пилотно издание ни даде огромна свобода, вяра и ясна визия за бъдещето. Вече планираме следващото издание (и дори имаме дати!), а за да се случи това първо чудо, благодарим от сърце на:

• Елица Костова - която освен ментор в екипа на Рисовете, беше моторът зад всички творчески и креативни активности. Изключително всеотдайна, лъчезарна и отдадена - децата просто я обожават!
  
  

• Валя Огнянва - която вложи цялата си любов и богати познания за планината в организацията на преходите, освен, че беше супер-менторът на Рисвоете. Пожелаваме ѝ съвсем скоро да получи и официалната си диплома за планински водач!
  
  

• Митко от Сумистрек - нашият планински водач, който беше неотлъчно до децата във всяко скаутско предизвикателство, ориентиране и игра за безопасност.
  
  

• Йордан Тотев, менторът на мечките, разбира се. Благодарим за вдъхновяващите истории, за баланса, за способността да събира и обединява децата в правилните моменти.
  
  

• Всички други прекрасни доброволци, които бяха на терен - Поли, Мила, Марти, Филип, Веси, Кони, Кати и бяхте до децата във всяка крачка. Преходът в събота показа точно това: всяко дете има нужда от своя човек, от някого, с когото да върви рамо до рамо, да си споделя и да мечтае с глас.
  
     
  
    
     

• Комплекс „Леденика“ във Врачански Балкан - за топлото, уютно посрещане и за това, че се отзоваха на всяка наша молба.

Училище за бъдеще приключи, но следата, която остави в децата (и в нас), остава завинаги. До следващия път!