Зойко е един от младежите, с които дългогодишно общуваме в “Подари време”. Почти не познаваме човек, който да не е казвал някога: “Това момчето с фокусите в Созопол ли е?” или “Гледал съм го пред НДК!”.  Познанството ни с него си е направо историческо - една от историите, която прави “Подари време” това, което е. През годините бяхме свидетели на голяма част от промените и успехите му. Той не ни забрави, ние него също. Участвал е в множество наши събития - в началото като дете от един от домовете, а след това - като вдъхновител на много други деца.
Зойко е от хората, които успяват много фино и нежно да докосват сърца. Да те карат да се замислиш за всички хубави неща и да забравиш за трудните. Може би това е така, защото той самият рядко говори за трудностите, през които минава. 
 

Магическото шоу на Зойко - пред НДК и в Созопол

Днес обаче си говорим с него за трудностите. Защото, както той самият казва - колкото повече ги замиташ под килима, с толкова по-голяма скорост се връщат в живота ти. Зойко години наред се бори с онкологично заболяване на черния дроб. Много рядко говори за това и не обича хората да го свързват с болестта му. В момента, след множество разговори, мислене и смирение е дошло времето, в което да се погрижи за себе си, да потърси и приеме помощ, за да може след време отново да се завърне с всичкия талант и борбеност, които носи. 

За който не го познава - Зойко Миленков е на 30г. от гр. Лом. Живял е в дом за деца там, след като завършва средното си образование се мести в София, където започва да учи социални дейности в Софийския университет. 

Откъде познаваш “Подари време”?

Един ден Блага се появи в дома с няколко други доброволци. Аз си мислех, че ще оставят нещо и ще си тръгнат, но не се случи така. Те продължиха да идват и хем нищо не носеха, хем искаха да си говорят с нас. Никой не го беше правил това. С времето станахме наистина приятели и можех да разчитам на тях. Когато за пръв път потърсих помощ от Блага, ми хрумна, че ако нищо не мога да направя в тоя свят, поне мога да съм таксиметров шофьор. Помолих я да ми помогнат от фондацията с шофьорски курсове, а споразумението беше да завърша 12ти клас. След време участвах и в “Училище за работа”, където създадох контакти с много други доброволци, които във времето се превърнаха в мое семейство. 

Зойко на първото "Училище за работа" в София

Как започна всичко с фокусите?

Един ден се появиха фокусници в дома, направиха страхотно шоу. Бях най-впечатлен от фокуса с въжето. Реших, че трябва и аз да пробвам. Седнах на компютъра в дома и ден след ден от клипчета разучавах тайните на всеки фокус, докато не направих първото си шоу - което траеше цели 5 минути!

Какво за теб е магията?

Магията е моят живот. Не се виждам без нея. Тя е моят начин да се изразявам, да вдъхновявам. Представям си, че това е моят начин да вдъхновя някого да си помисли какво да направи с живота си. Във фокусите за секунда нещо красиво се случва - сякаш това е начинът ми да кажа на хората, че и всичко ново и различно в тоя живот става за секунди. Фокус, топъл жест - всичко носи усмивка. Магията е това, което обичам най-много. Докато правя магия виждам себе си в най-добрата ми светлина - като огледало.
 

С какви трудности се сблъскваш в момента?

Всичко започна преди 8 години. Работех на морето и един ден започнах да се чувствам необичайно зле. Казах си, че като се прибера в София, ще посетя лекар. Минах множество изследвания в различни болници, след което установиха, че имам рак на черния дроб. Първоначално не повярвах. Нищо ми нямаше, как така рак? С помощта на мои приятели, доброволци и други хора, които познавам от дома, заминах за лечение в клиника в Турция. Там казаха, че състоянието ми не е толкова страшно и че всичко е в начален стадий. На петата година от лечението ми ракът се завърна. Възстановил се беше на същото място. Оперираха ме отново. Миналата година беше третия път, в който карциномът се появи отново и трябваше да мина през химио и лъчетерапия. Мисля си, че всичко се случи от многото напрежение, което преживявах. Не мислех много за себе си, работех в стрес, все бързах. Не си давах време да се погрижа за себе си. 

Как успяваш да продължиш напред, след всички препятствия?

Знам, че не трябва да се предавам. Просто го знам. Имал съм моменти, в които направо съм искал да се самоубия. Като се сетя обаче за всичките хора зад гърба ми - приятелите ми, доброволците, много бързо успявам да се съвзема. Знам, че те много ме обичат. Те ме карат да повярвам, че всичко ще се оправи. Винаги гледам възможно най-бързо да се изправям на крака. 

За да помогнем на Зойко да си даде време и да се погрижи за себе си - не само за тялото, но и за психиката си, в продължение на 5 месеца ще осигуряваме за него стипендия, с която да покрива ежедневните си разходи. По повод на подкрепата за него, той казва следното:
“Не обичам да съм зависим от някого, но знам, че трябва да си сваля егото от сцената. Сега положението е сериозно и знам, че имам нужда от подкрепа, приел съм го. Осъзнавам, че сега е времето да се погрижа за себе си, за да мога след време наистина да съм добре. Тази подкрепа ми дава спокойствието, че не трябва да се чудя как да оцелея и да се боря сам. Най-голямата ми болка сега е, че не се чувствам полезен. Но знам, че след време пак ще се почувствам така.”

Подкрепата на Зойко ще се състои в стипендия от 1800 лв. на месец, първоначално за 5 месеца. Можеш да подкрепиш Зойко тук.