Координаторите разказват: Лили и Томислав

23.01.2025    |    Йоанна Джоканова
Вече години наред мрежата ни от десетки доброволци се е разпръснала из различни големи и малки градчета в страната, където помага на десетки деца. Всяка група доброволци става едно шарено семейство - хора, които си знаят, че веднъж месечно е денят им заедно да правят добрини. 
За да се случва това редовно, организирано и възможно най-смислено, всяка група се нуждае от лидери - нашите координатори. Да си координатор със сигурност не е лесно, въпреки, че екипът ни се стреми да го представи като фасулска работа на новите попълнения. Отговорността всички - и деца, и доброволци, да си прекарат добре на посещението не е малка, а освен всичко друго - всевъзможни въпроси биват отпратени към координатора. Затова винаги при нов член на екипа сме безкрайно щастливи!

Лили започна доброволческия си път с посещения в Долна баня. Вече повече от година почти не е пропускала посещения, участва активно и в "Училище за работа - 2024г.". Преди няколко месеца започна да посещава и Карлово, където спешно се нуждаехме от координатор. И така някак пътищата ни се събраха - тя на драго сърце прие идеята, а децата я обожават. 



Томислав или Томи, както му казваме всички, е доброволец от малко повече време - първото му посещение е през 2022г. и първият ни спомен с него е как на всяко посещение десетки деца молеха да ги носи на конче едно след друго. На такива молби повечето от нас реагират с отказ, но Томи неуморно и до днес разнася (вече доста порасналите) деца нагоре надолу из дома. Той посещава редовно услугата в Долна баня, а през 2024г. беше и шеф на отбора на готвачите по време на "Училище за работа". 



От 2025г. Томи застъпва като координатор за групата ни за Долна баня, а Лили - за Карлово. А ето какво ни разказаха двамата ни нови координатори:

Представете се - кои сте вие и къде сте доброволци?

Томи: Начинаещ пианист и прохождащ психолог. Иначе за да се издържам, правя магията зад кулисите като цъкате по бутончетата в сайтовете. Понякога се подвизавам и като dj. Изобщо ако съществува нещо, със сигурност съм го пробвал или ми е в списъка. Ходя в Долна Баня от близо 3 години.

Лили: Обичам да пътувам, навсякъде и по всяко време, обожавам да откривам нови места и да се потапям в атмосферата им. Наред с това обичам да да чета, да готвя и да се срещам с нови хора. Не обичам да чакам и да ми е студено и все закъснявам (вечно работя над това). От известно време се старая винаги, когато имам възможност да излизам от зоната си на комфорт и да предизвиквам себе си. Доброволец съм в “Подари време” от точно 1 година, ходя в Долна баня и Карлово. 


Как решихте да стане доброволци?

Томи: Нямам забавна история, уви. Бил съм във всяко кътче на доброволческия свят. Научих за фондацията от близка приятелка и реших да опитам, тъй като обичам да общувам с деца и юноши.

Лили: Известно време се питах дали има доброволческа организация, чрез която бих могла да посещавам деца в домове и да бъда приятел с тях, освен това да дарявам средства. Един ден реших да проверя, не само да се чудя и така намерих “Подари време” в интернет. 


Какво за вас е да подаряваш време?

Томи: Да даваш вниманието и присъствието си на някого. Активно да слушаш и любопитстваш какво се случва във вътрешния им свят. Понякога просто да си помълчиш с някого, но да бъдеш подкрепа. Да се чудиш колко шантаво е това да си човек изобщо, но колко приятно е да споделяш цялата палитра от емоции и преживяния от това с другите.

Лили: Смятам че взаимно си подаряваме време, ние на децата и те на нас и е нещо, което няма да забравим във времето. Въобще за мен е двупосочен процес, както децата учат и виждат нещо ново от нас, така аз всеки път си тръгвам с нещо ново за себе си - емоции, спомени, теми за размисъл. Като добавим и това, че можеш да съумееш да бъдеш полезен за някой друг и да му дадеш нещо от себе си, мисля че е страхотно. 

 


Имате ли любим спомен с децата? Какъв е той и защо?

Томи: Сега се сещам за две неща. Имаше един период, в който всеки път преди да тръгнем обратно към София носех Фори на конче, като някакъв весел ритуал да си кажем чао. Другият е от период, в който се чувах онлайн със Стаси. Един ден ми звънна и каза: "Знаеш ли днес май не ми се говори за нищо, ама имам и бая домашни да пиша". И така прекарахме 1 час на видео, тя пишеше, аз свирих на пианото, като от време на време си хвърляхме по един поглед. Бяхме заедно, всеки правещ своето нещо. Много мил и често подценяван начин на свързване.

Лили: На всяко посещение, когато децата идват да те прегърнат, защото се радват да те видят е моментът в който си казвам “Ето дори само заради това има смисъл да сме тук”. Когато с Гери мазахме филии с пастет на палатките за по- малките деца и след това им разпределяхме бонбони - за да има за всички и да не изядат прекалено много. Когато на Коледното тържество в Долна баня, дойдоха да ни покажат подаръците, които са получили. 


Защо според вас подаряването на време е смислено? Какви промени, ако има такива, сте забелязали в децата, откакто посещавате?

Томи: За да имам пълноценен контакт с децата, ни трябваше време да се отпуснем и да изградим доверие. Да играем заедно, да им се разсърдя за нещо, да се сдобрим. Всичко това отнема време и постоянство. Така децата започват да споделят повече, да търсят съвет или подкрепа. Сега много от децата, с които не съм можел да обеля и една дума, ме търсят да ми споделят какво ги е развълнувало напоследък, как са се потрудили и са развили някакво умение. Струва ми се, че любопитството ми и безусловната вяра в тях ги кара да се чувстват по-уверени да пробват нови неща.

Лили: За мен е важно, защото с времето някои деца виждат в твое лице приятел, споделят ти, интересува ги мнението ти. Изключително много ме радва, когато виждам как ме допускат до себе си и до това, което тях ги вълнува, започват да бъдат самите те. Старая се да им покажа, че не съм там за да ги назидавам или поучавам непрекъснато, а за да ги изслушам и посъветвам. Това е нещо, което няма как да стане, ако няма постоянство и контакт наживо. 


Какви бяхте като деца? Какви искахте да станете като пораснете? 🙂

Томи: Бях голяма инатлива напаст. Абсолютно отказвах да ям гадните манджи. Разбира се, от притеснение, че ще гладувам, мама ми правеше каквото искам в крайна сметка, но и отвъд това много я тероризирах (после обаче бях най-спокойният тийн, тъй че сме квит). В училище мислех, че ученолюбивите хора са готини и казвах на съучениците да ме оставят да уча, когато идваха при мен в междучасието. Да, всички ме мислиха за извънземно. Иначе исках да съм космонавт, а за шестата си Коледа мечтаех за прахосмукачка (и я получих!).

Лили: Бях много злояда и правех всичко възможно, само и само да не си изям яденето. Много любопитна и все с готов отговор по всеки въпрос и ситуация, като цяло инат до дупка. В училище смятах, че най- важно е да имам приятели и за щастие винаги съм имала, хора които да наричам приятели до себе си. Иначе в първи - втори клас исках да стана хирург, мисля че не съм била наясно, точно какво правят хирурзите. 


От какво според вас има най-много нужда едно дете докато расте?

Томи: От предизвикателства, от които да се учи, и които да преборва с безусловна любов и подкрепа. Както и поне веднъж да влезе в роля и да се облече като любимия си супергерой. Хипер яко е да си спайдърмен и да правиш кълбета, личен опит.

Лили: От възможността да бъде себе си, да може да пада и да става, както на детската площадка, така и в порастването си. Да усеща и знае какво е да бъде обичано, дори когато не е “най- послушното” дете. Да му се покажат, колкото се може повече възможности и то да избере кои да преследва и да превърне в мечти. 


Ако имахте безкрайно много време и средства, какво щяхте да направите за децата, които посещаваме? Или пък, ако имахте “магическа пръчка”?

Томи: Единственото, което бих променил, е да мога да бъда на място с тях по-често. Всеки път като чуя ама чак другия месец ли ще идваш пак, ми се къса сърцето. Може би също бих им направил неспукваема футболна топка, понеже всяка следваща оцелява все по-малко време.

Лили: Бих прекарвала повече време от 1 ден в месеца с тях със сигурност. Бих се постарала да им предложа колкото се може повече странични занимания - спорт, танци, допълнителни уроци, въобще начин да се запали искрата във всеки за “неготово нещо”. 


Има ли нещо, което не ви питахме, а смятате, че е важно да споделите? 🙂

Томи: Искам да призова четящите по-често да се свързват с детето в себе си. Да танцуват и играят повече, да си позволяват да бъдат малко по-шумни и експресивни. Имаме достатъчно възможности да сме скучни, сериозни възрастни.

Лили: Искам да напомня на нас “възрастните” да слушаме и да се учим повече от децата, в много случаи те знаят повече от нас. 


Карлово е една от най-новите ни дестинации. Трудно успяваме на този етап да отделим бюджет за нея, но със сигурност ще продължим да ходим при децата. Ако искаш да помогнеш, направи дарение за посещенията тук.



 
#Истории #Доброволците разказват
Предишна статия    Към блога    Следваща статия
Този сайт използва "бисквитки" ПРИЕМАМ