Доброволците често имаме доста трудност да говорим с децата за това колко е важно да завършат училище, за университет пък съвсем не е добра идея да споменаваме. Често срещаме съпротиви - сякаш в представите на децата училището е някакво наказание и вместо да ходят там да спят по чиновете, могат да играят, да слушат музика и да се мотаят по цял ден. Не веднъж сме се сблъсквали със ситуации, в които децата спират да учат, след като напуснат институцията, в която живеят. Или пък деца, които не са ходили на училище до 10-11 годишни и за които е много трудно да задържат мотивацията си за обучение. Трагично е, че има толкова умни и любопитни деца, а образователната система сякаш не успява да чуе нуждите им - те от своя страна запушват учи и не пожелават да се опитат да се разберат с нея. 

Затова, когато срещнем младеж, който не само, че завършва училище, но и иска да продължи обучението си, сме меко казано развълнувани. Когато Краси заяви, че иска да учи в университет бяхме много радостни  - ама какво не му има на това дете??? Защо иска да учи, вместо да се шляе по улиците и да скача от една работа на друга? Това е шега, но често това е съдбата на младежите, които бързат да порастнат без да завършат - работят по седмица, две на едно място и сменят, след което с много трудности закрепят живота си. И в никакъв случай детето не е виновно, че не иска да учи - средата, в която живеят младеижте в повечето случаи не е стимулираща и предизвикваща мотивацията им. 

        

Краси от години си има ментор - Борис Тодоров, който с не малко усилия е успял все пак да окаже огромно влияние върху бъдещето му - именно с негова помощ Краси избира специалността си и университета, в който иска да се обучава - запознава се предварително с програмата и с придобивките откъм курсове и знания, които би могъл да му предложи университета, а след това с Боби сядат и изпълняват всички изисквания за кандидатстването.
Краси няколко пъти направи изпита за кандидатстване, докато не изкара резултат от 75 точки - един от най-високите изобщо за настоящата учебна година. 

Тук дори не говорим само за продължаване на обучението - говорим за добрият пример, който един доброволец с много усилия предава на едно дете в институция, за искрата, която може един доброволец да разпали в един млад човек. А ето и какво си говорихме с Краси, след като той успешно записа програма Информатика в Нов български университет. Че даже записа и два артистични курса от допълнителните. Краси не е от хората, които говорят много. Обаче, когато ти се довери - използва точните думи, без да изпада в подробности. 


Представи ни се

Казвам се Краси, вече може би от около 4 години съм в дом, наложи се да постъпя в дом поради лоши стечения на обстоятелствата, които не зависеха от мен. Но както се казва всяко зло за добро. 

Откъде се появиха интересите ти в програмирането и как ги развиваш?

В дома един ден дойде един доброволец на име Боби, аз от преди това имах интерес към компютрите, по специално към хакването, и някак се зароди разговор на тази тема между нас и от там тръгна всичко.. 

Кой ти помогна в този избор и ти дава насоки?

Отново доброволеца на име Боби, които вече смятам за скъп приятел от доста време.  Доста често сме оставали да си говорим до късно вечерта за да ми показва неща за програмирането, за което съм му изключително благодарен.

Какво обичаш да правиш, какви са другите ти интереси?

Харесвам да спортувам, както и разходките.

Как реши, че искаш да кандидатстваш в университет?

След като реших, че искам да програмирам вече оттам насетне имаше няколко варианта, посъветвах се и реших да избера университета защото те среща с хора които се стремят към същото нещо. 

Вълнуваш ли се и за какво най-вече?

Вълнувам се за знанията които ще придобия в университета, както и за новите запознанства.

А притесняваш ли се от нещо и какво е то?

Притеснява ме математиката която се учи в университета, но стига да положа достатъно усилия ще се справя.

Как си представяш живота си след 10 години?

Интересен въпрос, след 10 години си се представям като собственик на голяма софтуерна компания, в която аз и моят екип разработваме най-различни софтуери които променят живота на хората и улесняват работата на бизнеса.

Как би описал живота си в дома? На какво те научи и от какво те лиши?

Добър, има всичко необходимо от което едно дете би се нуждаело, освен разбира се семейната среда, която понякога е от доста решаващо значение за това как би се оформило мисленето на детето

Имаш ли някакво послание към другите деца в положение като твоето?

Да не се отказват и да подбират много внимателно средата си.
 

За да може Краси да сбъдне мечтите си се нуждае от подкрепа, с която да покрие таксите в университета. Един семестър е на стройност 2700 лв., като към момента събираме сумата от 5400 лв., с които да заплатим първата година от обучението му. 
Можете да подкрепите Краси тук.