Приятел в нужда се познава

21.02.2024    |    Йоанна Джоканова
“Защо не отидете някой път до базата на Мездра Юг?” - ни каза един път директорката на дома в Мездра. Така започнаха едни посещения, за които не бяхме сигурни в каква посока ще поемат. 

Базата на Мездра Юг е КСУДЛУ, в който са настанени млади хора с различни умствени и/или физически затруднения. С доброволците си мислехме как бихме могли да организираме такова посещение - в крайна сметка досега сме работили само с деца и младежи без увреждания. Не бяхме сигурни какво можем да предложим на потребителите, нито как ще се получи комуникацията ни с тях. Първата ни идея беше да ходим на посещения там, заедно с децата от ЦНСТ-то и да въвлечем и тях в доброволческия процес - да усетят и те какво е да си доброволец. 

Първото ни посещение при хората с увреждания беше спонтанно. Децата предложиха да отидем - хем да се разходим, хем да поиграем игри с останалите. Решихме да отидем пеша, като очаквахме, че няма да е повече от 20-30 минутна разходка. Вървейки, се озовахме на път, който изглеждаше сякаш излизаме от града. Минавахме покрай релсите на влака и още в този момент си дадохме сметка, че този дом е откъснат от социалната атмосфера на града - само бяхме чували истории за тези домове, които са се създавали на времето на отдалечени, закътани места. 
 
На първото ни организирано посещение взехме децата, взехме много хартия и флумастери и с леко притеснение се насочихме към дома. Хората ни посрещнаха много развълнувани. Един след друг подаваха ръце, за да се ръкуваме и ни теглеха в различни страни, за да ни покажат дома. Винаги сме позитивни, когато разказваме за посещенията си, но истината е, че в този дом посещенията не са за всеки. Гледката е необичайна, в сравнение с другите посещения - виждаш едни млади хора, които кипят от желание да общуват…но не могат да го правят пълноценно. Повечето младежи там са с така наречената диагноза “умствено изоставане”. Обожават да рисуват, да танцуват, да им се разказват приказки - обожават да имат някого около себе си, с когото да правят нещо, каквото и да е. И най-вече имат нужда от време.



Жаждата за общуване и радостта на младежите обаче може да те накара много да се замислиш, дори може би да се натъжиш, особено, ако си доброволец, попаднал за пръв път на посещение. Истината е, че за тези младежи времето се движи с различна скорост. Техният живот е минал по множество социални услуги, местене от дом в дом и в крайна сметка - в една среда, която е далеч от живота извън институцията. И така ще продължи да бъде - а доброволците, които посещават дома, са хората, които внасят някакво разнообразие. 

Посещенията ни при младежите с увреждания ни срещнаха с двама много специални млади хора. Анели и Борислава са едни от “порасналите деца”, чиито животи са минали през повечето множество институции. 



Анели е на 27 г. с диагноза детска церебрална парализа и изоставане в умственото развитие. Бил е в 6 различни социални услуги. “Обича да гледа телевизия, да слуша музика, да излиза в двора на ЗЖ и да предлага помощта си за различни дейности” - пише за него в документацията на дома. Няма посещение, на което да не е искал да помогне с нещо - да организира останалите, да предаде на всеки какво ще правим. И винаги е усмихнат до уши. 
Борка е на 36 г., двустранно износване на тазобедрената става - коксартроза и забавяне на умственото развитие. И тя е в живяла в множество услуги. Когато се запознахме ходеше трудно, но самостоятелно, след това мина на патерици. Борка е със страхотно чувство за хумор, винаги задава всякакви въпроси и е много директна в изказванията си - което я прави страхотна компания за разговори с часове наред. 

През декември месец с Анели и Борка отидохме на преглед в болница за рехабилитация в София, от която ни препоръчаха да им съдействаме да останат за 7 дни в болницата, където с най-различна модерна апаратура да получават рехабилитация, която да облекчи трудностите им. Направиха им безплатно пробно посещение в салона за рехабилитация. На излизане Борислава се разплака и каза, че това е най-хубавото място, на което е била. 

Лицата с увреждания всъщност са тотално безлични в очите на системата. Това са едни пораснали по институциите деца, които въпреки възрастта си си остават деца - които имат нужда от обич, внимание и много, много грижи. Рехабилитацията е от огромно значение за това да се облекчат физическите им затруднения и процесите да се забавят - така че да се чувстват добре както те, така и хората, които се грижат за тях ежедневно. И именно, защото за тези хора това е толкова важно - задължително е рехабилитацията да бъде провеждана със съвременна апаратура, която да я прави интересно преживяване за тях. И да бъде ежедневна. 

Поради тази причина и искаме да окажем тази подкрепа на Борислава и Анели. Децата с увреждания имат само едно бъдеще след институцията - в следващата такава. За тях подкрепа от типа на рехабилитация, психологическа и други видове дейности и терапия за изключително важни. 

За да осъществим посещението на болницата по рехабилитация, събираме сумата от 3300 лв., с които да покрием престоят и лечението на младежите. 
Можеш да подкрепиш мисията ни тук. 
#Истории #Магазин за добри дела #Доброволците разказват
Предишна статия    Към блога
Този сайт използва "бисквитки" ПРИЕМАМ