Преди две години три деца от дома в Брацигово, който посещаваме, имаха много трудности в четенето, писането, смятането и общо взето всички тези умения, свързани с възможността им активно да взимат участие в учебния процес. А когато ходиш на училище и не разбираш какво се случва там, преживяването става още по-неприятно.
И така срещнахме госпожа Фани Вълева. Тя започна да прекарва по няколко часа седмично с децата и стъпка по стъпка да ги въвлича в учението чрез забавни задачи и игри.
За съвсем кратко време децата дръпнаха толкова много, че вече дори получават награди за прочетени книжки.
Припомняме си първия отчет, който ни беше написала госпожа Вълева, след като започна да работи с децата:
“Проверка на знания, възможности, перспективи.
Ю. познава буквите, но трудно ги свързва. Е. познава 15 букви от азбуката, останалите ги бърка. Т. познава буквите, трудно ги свързва,но сричкува. Могат да си пишат трите имена.”
И последният, който ни е написала миналата седмица:
“Български език: Диктовка - всичко свързано с празника - обичаи, традиции. Четат това което са написали, поправят грешките си, които стават все по-малко и осъзнати. Важно е да осмислят писаното, помага за механизма на четенето. Препис - от ръкописен в ръкописен, по трудно им е, но полагат усилия и прочитат записаното. Четене - Къде зимуват раците, от ръкописен текст, доста им е трудно особено на Ю., бърка ръкописните с печатните букви. Е. се справя по-добре защото пише основно с ръкописни букви.
Математика - математическо колело - дидактична игра.”
За да продължат децата да развиват грамотността си, те се нуждаят от уроци и през тази година. Можеш да се включиш в мисията тук.
Много сме горди с децата - и най-вече от това, че никога не се опитват да се скатаят от урок с госпожата и винаги я чакат с нетърпение. За тези преживявания си поговорихме с госпожа Вълева:
Представете се - какво сте работила досега, как се случи така, че сега сте учителка на децата от дома? :)
Казвам се Фани Вълева, имам 44г. педагогически стаж. Бях поканена да работя с децата от Денка Томова, със знанието на директорката - г-жа Николова.
Как мина първата ви среща с децата?
Срещата беше много трогателна. Бяхме в кабинета на директорката, децата мислеха, че съм от хората, които идват да осиновяват децата. Когато им обяснихме, се зарадваха, че ще бъда техен учител.
Имахте ли някакви притеснения, когато с децата започнахте уроците?
Не, децата напълно ми се довериха. Притесненията идваха по-скоро от пропуските в знанията им.
Как се справяха в началото?
Беше им много трудно.
Какво си помислихте на първия ви урок?
Обичам предизвикателствата - направихме проверка на знанията и се опитах да им вдъхна увереност, че ще се справим всички заедно.
Кое е най-трудно по време на уроците ви?
Децата искат да бъдат чути, да проявиш търпение, разбиране, защото се притесняват, че не могат.
Как задържате интереса им?
С такт, търпение и любов.
Според вас какъв е напредъкът им?
Засилва се интересът им да бъдат грамотни и уважавани.
Децата много обичат уроците с вас. Как го постигнахте?
С риск да се повторя - с такт, доверие и любов.
Знаем, че и вие обичате часовете с децата. Какво ви носят уроците с тях?
Удовлетворение, че си дал нещо от себе си, ценно за тях, което ще им служи в бъдеще.
Какво според вас имат още да научат?
Да бъдат самостоятелни, да се научат да четат, без някой да ги кара да го правят, да разбират това, което учат.
Откъде според вас идват трудностите в обучението на децата?
Идват от неразбиране от страна на учителите, липса на толерантност към различните, както и липса на желание да им помогнат.
Кое е най-важното, за да може едно дете да заобича учението?
Да усети любовта на учителя си, да го почувства със сърцето си.
Иска ни се уроците с госпожа Вълева да продължат и през тази година. Включи се в мисията и ни помогни да ги осъществим