Много сме щастливи, че имаме тези истории съхранени по този начин. Зад всяка от тях стоят много любов, вяра и желание за това едни деца там някъде да имат по-хубав живот. Записвайки и съхранявайки историите на доброволците и някои от младежите от домовете, които посещаваме, се оказа, че всъщност през годините сме свършили страшно много работа - достигнали сме до едни човешки съдби и сме били подкрепа за тези, които си нямат такава.
Доброволците споделиха пред микрофона на Марта спомени и мигове, успехи и разочарования.
И всичко това нямаше да бъде така, ако Марта не се беше захванала с тази задача да "подгони" тези истории. Поговорихме си с нея за идеята, предизвикателствата и историите, които е чула. И вече нямаме търпение за следващия сезон!
Как ти дойде идеята за подкаста Подарени истории?
Историите, които си разказваме на път към децата с доброволците често са невероятни. Случват се малки и големи промени, като чудеса, и е абсолютно задължително да се разказват. Не искам и те не трябва да избледняват с времето. Брейнстормвахме със София какво може да задържи историите живи и така естествено се роди идеята да бъдат записани.
Защо беше важно да го направиш?
Заради смисъла. Когато в една история има замесено дори едно дете, тя е много важна, нужно е да й се обърне внимание, да се изслуша, разбере, да се почувства.
Колко време ти отне докато имаше готовност да започнеш да записваш историите?
Бях готова веднага. Емоционално не съм се подготвяла. Тези истории са част от мен. И аз съм част от тях. Отне се само технологично време - за закупуване и настройване на техниката. И да намерим най-добрия редактор на звук в страната - Антон Велев (Говори Интернет). И екипът на Говори Интернет, и Антон подкрепиха и подкрепят “Подарени истории” по всякакви възможни начини и ние сме им много благодарни.
Лесно ли се прави подкаст?
Да, трябва мотивация, микрофон и Антон :)
Коя е любимата ти история?
Моите истории с моите деца са ми най-любими, защото съм ги преживяла по жив, дълбок и ярък начин. От разказаните в подкаста, най-любимите са ми тези, от които настръхвам. Случи ми се няколко пъти и в двата сезона.
Какво ново научи за доброволците?
Че са много по-смели, отколкото съм си представяла. Че не ги е страх. От нищо. Срещат дете, заобичват го и правят абсолютно най-доброто, на което са способни за него. Категорично. Убедено. Безстрашно.
А за децата?
Че са много по-мъдри, отколкото съм си представяла. Предварително пораснали, и емоционално зрели.
Защо тези истории трябва да бъдат разказани?
За да бъдат чути, да се повтарят и да се предават нататък…
Имаше ли история, която ти беше трудно да запишеш?
Да. С всяко от децата. Но както казах, те са мъдри и се справиха с моето притеснение блестящо. Нокаутираха го :)
Имаш ли планове за следващ сезон?
Абсолютно да. Записах последните епизоди на втори сезон бременна в девети месец. Паузата след това е бебешка пауза. Очаквам да започнем записи по трети сезон пролетта на 2024та. Още малко остана :)
Кои истории предстои да бъдат разказани?
В трети сезон плануваме да се срещнем с директори и персонал в домовете, още с учители и възпитатели и да вземем тяхната гледна точка за децата и за нас - доброволците. Също така се обсъждат срещи с психолози, в които ще поговорим как се отразява един ментор/доброволец в живота на едно дете без родителска грижа през погледа на науката. Обратната връзка за първите два сезона е положителна. Надявам се и третият да бъде така успешен.
Слушай подкаста ни тук.