Съвсем естествено в един момент той стана координатор на групата. Всеки път, когато ни остава една седмица до посещение, Тео се включва с поне пет идеи за всякакви игри и занимания с децата. И без съмнение можем да кажем, че игрите, които измисля, са любими и на деца, и на доброволци. Без излишни думи, той винаги е там, когато се нуждаем от нещо. Дали ще е да измисли игра, да стои цял ден на скарата, когато сме с децата на пикник или да стане да танцува, когато всички седят на рождения ден, който празнуваме - всички си знаем, че той е един от хората в Подарете книга, които горят за всичко, което правим. Може би е трудно да си помислим за нещо, в което Тео не се е включил с цялото си сърце. Посещения, срещи с доброволци и дори идеи как да “спасим” фондацията. С всичко. И просто знаем, че когато и да му се обадим - винаги ще каже “Идвам!”.
Как би описал себе си? Каква е твоята история?
Трудно ми е, най-типичното нещо за мен е, че съм абсолютно неграмотен :)
Какъв искаше да станеш като дете?
Никога не съм имал конкретна професия, която да ми е харесвала. Като много малък исках да стана нинджа.
А какъв стана?
Инженер
Как реши да станеш доброволец в Подарете книга?
Преди време с колеги посещавахме един дом до Берковица.С времето се сближихме с децата, опитвахме се да правим полезни неща за тях, например компютърна зала, волейболно игрище, за празниците идваха в София и беше много специално за тях. Но се преместих да живея в чужбина и изгубих връзка с тях. След няколко години се върнах и исках да продължа да помагам на деца, потърсих възможности в интернет и от всичко, което открих, историята на Подарете книга ме впечатли най-много. Реших да опитам записах се и от тогава не съм съжалявал за нито една подарена минута, всеки месец чакам посещенията с нетърпение.
Също по времето по-което се записах исках да избягам от вкъщи :)
Какви качества смяташ, че трябва да притежава един доброволец?
Според мен на първо място трябва да бъде човек за пример, ако го погледне едно дете да си каже: “Като порасна, искам да стана като него!”. Добър, търпелив, упорит, да не се отказва лесно. Ако пищящи деца в ресторант ви изнервят, може би това не е най-доброто занимание за вас, но ако им се радвате и искате да станете да играете с тях, скачайте в буса на Подарете книга.
Къде си координатор? Промени ли се нещо, когато стана координатор?
От скоро съм координатор в Долна Баня и за мен това е още по-мотивиращо. Вече не мога и да си помисля да изпусна посещение, случвало се е да стана в 5 сутринта и да пътувам 400км, за да стигна навреме. Да си координатор е отговорност, но в същото време ти дава възможност да си по-близо до живота на децата, да си по-полезен, да комуникираш с директорите и персонала на дома.
Какво е най-важното, за да се създаде една група доброволци?
Не мисля, че е само едно нещо, според мен факторите са комплексни. От страна на фондацията: добра организация, точна и ясна информация за посещенията, координаторите да отделят персонално време на всеки доброволец.
От страна на групата: да си паснат като характер, да се срещат извън посещенията, да се чувстват, че са полезни и да виждат напредък.
Какво смяташ, че е най-ценно за децата от посещенията?
Да се срещат с хора които са извън стандартното им обкръжение. Повечето домове са в малки населени места и децата имат много ограничено познание за света. Срещайки се с доброволци, те си разширяват кръгозора.
Кога виждаш смисъла от посещенията?
Винаги има смисъл даже и да не го виждаме, най-малкото за децата това е най-голямото събитие всеки месец. Представям си го като малък, когато някой роднина или семеен приятел ми носеше корекомско яйце, а това не се случваше всеки ден 🙂
Също го виждам, когато някое дете ми пише след посещението.
С всички деца ли трябва да общува един доброволец?
Не е задължително, но се случва естествено и след няколко посещения си общувал с почти всички. В началото ми беше много трудно да запомня имената и историите на всички и ми беше много неудобно, когато искам да питам нещо някое дете и не помня как се казва, затова започнах да си записвам. 🙂
С времето естествено се случва да започнеш да комуникираш с някои деца повече, същото е в живота - някои хора си пасвате по-добре и ставате приятели. От друга страна смятам, че не трябва да се игнорира дете което търси внимание, даже и да нямаме толкова силни симпатии.
Какво те задържа да бъдеш доброволец?
Харесва ми, наистина. С времето ставаме все по-близки с децата и се чувствам виновен, предател, ако не отида на посещение, сигурен съм, че ни чакат и питат къде сме.
Подкрепата на доброволците също ме задържа, смятам че сме много добър екип и ми харесва как някой подхвърля идея и веднага няколко човека са готови да се участват.
Йоанна и Лъчо също ме задържат, много съм щастлив, че ги срещнах, станаха част от сърцето ми и знам, че ако се откажа, страшно много ще ги разочаровам, затова не мога и да помисля да го направя.
Има ли нещо, което представлява трудност за теб?
Да, пътуването с буса. Тези които ме познават знаят, че мразя да пътувам с таксита и автобуси. В началото ходех със собствен транспорт, но пътуването е половината от посещението, често там обсъждаме важни неща и е време за социализация. За мен е важно да използвам това време на максимум, затова правя тази жертва 🙂
Как си представяш да се развие доброволческия ти път?
Със сигурност ще продължа да ходя на посещения. Надявам се да бъда поканен отново да участвам в Училище за работа.
Искам и да помагам повече от това на децата, особено след като напуснат дома да имам възможност да ги подпомагам докато си намерят подходяща работа и се установят.
Помогни ни и през 2024г. да продължим да ходим в Долна баня! Направи го с дарение в мисията ни тук