Днес представяме един от новите ни координатори - Лъчезар Мичев, който е координатор на групата ни за дома в Брацигово. Лъчо е любимец на децата, но дружно го избрахме за координатор, защото може да бъде и сериозен и да организира всички, когато имаме някакви групови занимания. Той вече повече от година е доброволец и почти няма пропуснати посещения. Преди време, когато щяхме да правим пица и палачинки с децата, Лъчо се появи на посещение с думите “Аз не съм правил палачинки, ама четох тук едни рецепти…” и после хвана няколко деца и направиха най-вкусните палачинки от всички ни. Наскоро пък много мотивиран се появи на посещение с две табла за записване на прочетени книжки и въпреки, че децата хич не са по четенето, успя да ги мотивира до следващото посещение да прочетат по една книга. Лъчо е един от доброволците, които носят искрата, вярват безрезервно в децата и не се отказват пред никакви пречки по доброволческия си път. 
За мотивацията, пътят си като доброволец и някой друг спомен, Лъчо ни разказва с помощта на малко въпроси, а всъщност - може би и с много вълнение. Ама от онова хубавото вълнение, което заразява и което предава на целият бус доброволци, всеки път, когато отиваме при децата. 

Къде си координатор и как попадна там? :)
Координатор съм на доброволците за ЦНСТ в гр. Брацигово. За фондацията разбрах от една публикация на моя приятелка, за което съм ѝ безкрайно благодарен, и така влязох в сайта да разгледам как мога да бъда полезен. Първото посещение, за което се бях записал беше за дома в гр. Враца, защото го бях посещавал преди години с група приятели, но за мое голямо съжаление посещението беше отменено. След това с нетърпение просто се записах за най-скорошното отворено събитие и това беше в гр. Брацигово. 

Какъв искаше да станеш като пораснеш? 
В детските си години мечтаех да стана професионален спортист и най-вече футболист, но липсата на талант и това, че родителите ми държаха повече на българския език и уроците, ме накараха да преосмисля житейските си избори. Малко след това нещо в адвокатската професия ме привлече и това се превърна в новата тъй желана цел.  

А какъв стана?
Подобно на повечето ми цели в живота, с доста труд и постоянство, успях да постигна и тази и вече гордо да мога да изписвам адвокат пред името си. 

Как би се описал с три думи?
Лъчезарен, честен, многословен. 

Успял ли си да запазиш нещо детско в себе си? Какво е то?
Със сигурност съм запазил част от детската си наивност и доверчивост, но същевременно все още понякога обичам по детски и се радвам дори на най-малките неща в живота. 



Какво те накара да дойдеш на първото си посещение?
Още от детските си години имам спомени как баба и дядо са ме водили в домове за деца, където сме правили малки дарения на дрехи и след едно посещение в подобна институция, вече на зряла възраст с мои приятели, аз знаех, че искам по някакъв начин да бъда полезен и да помагам на деца в подобно положение. В последствие след добро стечение на обстоятелствата разбрах за фондацията и реших, че това е точното нещо за мен.

Какво те накара да дойдеш отново?
Радостта на деца, като ни посрещат и блясъкът в очите им, когато ги изслушваш или правите нещо заедно.

Какво значи да си координатор?
Да си координатор означава да си подложен на постоянен тормоз от Йоанна :)) и да живееш в стрес, че  изпускаш някое събитие на фондацията. Шегата настрана, за мен, на първо място, да си координатор е огромна отговорност и нещо, към което подхождам с желание и внимание. На второ място (любимото ми), все пак ролята ми носи и удовлетворение от това, че от фондацията ми се доверихте и са видяхте в мен човек, на когото може да се разчита. И не на последно място, това ще е най-значимият запис в СиВито ми.

Как можеш да оцениш комуникацията си с децата? Имаш ли си “твое” дете?
Смятам, че с всички деца се разбирам страхотно и успявам да говоря на „техния език“. Старая се да ги предизвиквам и провокирам, някой път по детски, за да осъзнаят, че могат повече или просто, за да си напишат домашното. Засега се получава. Разбира се, любимец ми е Ники – първолак, който много ми се сърди, когато не успявам да отделя достатъчно време за писане на думи и четене, защото той вече отдавна знае цифрите и буквите. Мога да кажа също, че имам и друг много близък младеж, с когото се надявам заедно да постигнем всичките му цели. В момента дори се опитвам да привлека и още едно будно момче в отбора на „вярващите, търсещите, можещите“ и се надявам в скоро време да успея да потвърдя новото ни попълнение. 



Какво значи да си доброволец за теб?
Казват, че трябва да бъдеш промяната, която искаш да виждаш в света около теб, а за промяната трябват личен пример с проактивни действия. Аз лично искам да бъда този пример. Силно вярвам в доброто у хората и смятам, че доброволчеството е една от чистите му прояви, затова то за мен е дълг и изключително важна част от живота ми. 

Защо според теб е важно да ходим на посещения?
На нашите срещи във фондацията често доброволци споделят, че не винаги успяват да помогнат на децата с уроците им или не успяват да ги научат някоя нова дума на английски, просто защото децата не се съсредоточават. Средата, в която живеят тези деца, може да бъде силно травмираща и ограничаваща. Доста от тях имат грешни представи за света, за отношенията между хората и изобщо за елементарните обществени и морални правила. За мен дейността ни е изключително важна не само в посока на това да образоваме децата и да им помогнем със смятането и четенето, а да им покажем, че в света има добри хора, има добрина, надежда, разбиране. Смятам, че ние успяваме да им дадем друга гледна точка, да отворим малко светогледа им и да им вдъхнем вяра, че с правилните стъпки, с желание, упоритост и работа, може да се постигнат немислими за тях неща.

Имаш ли любим момент от посещенията? Разкажи ни!
Любимият ми момент е не точно от посещение, а от друго ПРЕКРАСНО събитие, което организира фондацията, а именно „Училище за работа“. По време на това мероприятие, в рамките на четири дни от сутрин до вечер бяхме с децата, за да минем с тях през първите стъпки на живота на възрастните, а именно писане на СиВи, кандидатстване за работа, сексуално здраве, финансова грамотност и много други. Та да се върна към любимия ми момент. След като в продължение на може би една година се опитвах да се сближа с един младеж от дома в Брацигово и да му докажа, че виждам голям потенциал в него и с чисто сърце искам да му помогна да го разгърне, той най-сетне успя да ме допусне по-близо до себе и споделихме няколко лични момента и една маса, пълна с храна. Наистина за мен това беше много важен и ценен момент и може би най-сладките бурито, крила и бургери, които съм ял последно време. 



А имал ли си труден момент? Какъв беше той?
Трудните ми моменти по време на посещенията са свързани с това, че от много игри и учене, някой път не остава време за хапване. 

Искал ли си някога да се откажеш от доброволчеството? Ако да, защо?
До сега подобна мисъл не е минавала през главата ми и дори не мога да се сетя за причина, която би ме накарала да се откажа. Смятам, че посещенията ни са доста значими за децата, а и за нас като общество, защото показват добрия пример, а ние все още имаме нужда да се научим да даваме без да получаваме обратно и да подаваме ръка на човек в нужда. 

Каква промяна е нужна в живота на децата, според теб?
За мен основната промяна трябва да тръгне от средата, в която живеят и най-вече от правилата, по които се управляват домовете, както и начина, по който ги възпитават отговорните за тях хора. Смятам, че методиките, които се използват са остарели и неактуални и че децата имат нужда от съвсем различно отношение от страна на възпитателите в домовете. 

Кое е най-важното нещо, което трябва да знае едно дете, според теб?
Може би, че колкото и лоши карти да ти е раздала съдбата, в един момент всичко зависи само и единствено от теб самия. С правилните стъпки, нужните усилия и вярата в себе си, могат да се постигнат големи неща. 


Можеш да подкрепиш посещенията ни в Брацигово като се включиш в мисията тук