Алия всъщност за мен си е Весето от Долна баня. Весето, което беше малко дете, играеше страхотно федербал и имаше много страшен кариес на един зъб. Весето лека полека порастваше и стана тийнеджър с всичките специални комплименти, които идват с това. И после един ден просто я осиновиха в Америка.
Историята на Весесето не е историята на всички деца от институциите. Но е история, която заслужава да бъде разказана. Веси или както вече се казва - Алия, беше на 16 години, когато замина. И именно затова днес можем свободно да си поговорим за разликите, които е изпитала на гърба си. Разликите между институционалната грижа и тази в едно американско семейство. Тя имаше шанса да порасне в един от най-хубавите домове, които посещаваме, където възпитателите са много грижовни и добронамерени. И въпреки това разликите са видими - в Америка Весето така дръпна, че днес не мога да я позная на видеочат. Днес тя е на 20 години и е студентка - учи педагогика и иска да работи с деца. Иска да им помага да намерят смисъла на живота. Защото както тя ми казва - за своя смисъл се е борила дълго време.
Преди време една нощ пак си говорихме, този път в 3:30 наше време. Веси ми звънна много разтревожена и имаше нужда веднага да говорим. Чудеше се дали да се прибере в България. Сякаш изпитваше някаква вина към роднините си тук. В крайна сметка взе своето решение и остана там, където сега е живота и. Но основното тук е друго - и до днес тя може да разчита на нас, доброволците, които бяхме до нея тогава, на госпожите от дома. Може би един ден и ние ще можем да разчитаме на нея - когато научи как да помага на хората да намират смисъла. :)
Как да те наричам, Алия или Веси?
Веси. Защото така си ме наричала през всички тези години. Алия е само за американците.
Какъв беше животът ти в България?
Не знам как да го обясня на български. Беше труден. особено като бях малка. Най-вече заради училище, бях много тормозена от съучениците ми. Въпреки това, животът ми е България бяха най-хубавите години. Научих се как да живея, че семейство не са само майка и баща, може да са и приятели.
Как се стигна до това да заминеш за Америка?
Винаги съм си мечтала да замина за Америка, интересно ми беше какво има там. Един ден, когато бях десети клас, прибрах се от училище, директорката ме повика и каза, че има едно семейство, което иска да ме осинови. Не можех да повярвам, защото вече бях голяма, а никой не осиновява големи деца. Трябваше да реша дали искам да се запозная с тях, брат ми беше в дома и не знаех кое е правилното решение. Говорих с брат ми, съгласих се да се запозная със семейството. Запознахме се през април. Мишел и Джоуди дойдоха и с тях си прекарахме много хубаво. Прекарахме доста време заедно и те ме попитаха дали искам да замина с тях. Брат ми тогава ми каза, че трябва да замина. На 31 октомври новото ми семейство дойде отново. След около седмица заминахме за Америка. Решиха да ми сменят името, аз нямах против. И така.
Какво се промени, когато замина?
Животът тук е много различен. Тук имам повече право на избор - как да живея, какво да уча. Тук съм по-уверена, в България изобщо не вярвах, че ще завърша училище. Тук вече съм в университет. Вярвам, че мога да стигна далеч.
Къде е по-хубаво? Или просто е различно?
В България ми е по-хубаво. Природата, приятелите ми. В Америка е малко странно - има много големи сгради и разни такива неща. В България е по-красиво.
Кое ти беше най-трудно, когато замина?
Да оставя брат си. С брат ми имахме страхотна връзка. Той ми е семейството, давал ми е винаги съвети и ме е пазил. Трудно ми беше и да си тръгна от дома. Там ми беше целият живот. В дома имах много приятели, празниците бяха много хубави. Бяхме семейство. Доброволците също ми бяхте много близки. Беше ми трудно да оставя всичко това.
Би ли се върнала в България?
Едва ли. В Америка съм си оправила живота - уча в университет, живея самостоятелно, имам много приятели. Нямам причини да се прибера. Искам да остана тук и да продължа да се развивам.
Поддържаш ли контакти с някой от предишната ти среда?
Поддържам връзка с теб, Също с други доброволци - Мария, Катето. С брат ми също, разбира се.
Има ли хора в България, на които можеш да разчиташ?
Със сигурност. Първият човек си ти. Минали сме през много трудни неща заедно. Ти ми помогна в много трудна ситуация - когато се чудех дали да се прибера в България. Много се успокоих тогава, когато говорих с теб. Знам, че когато имам проблем мога да говоря, както и с другите доброволци.
Как се промени ти, когато замина?
Пораснах. Толкова неща, които са ми се стрували трудни, сега са ми много лесни. Много съм уверена в себе си. Вярвам, че мога да се справя с всичко. Станах по-разумна.
Какви са мечтите ти?
Мечтата ми беше да уча в университет. Уча педагогика - за учителка в детска градина. Мечтая да работя с деца. Искам след като завърша да си отворя център за деца, където да помагам на деца в нужда, които нямат възможността да се чувстват подкрепяни и не знаят какъв е смисъла да живееш. Искам да им дам смисъл.
Какво се случва с живота ти в момента?
Уча и работя. Работя в кафене. Живея сама, в апартамент. Имам си график за всеки ден. След лекции излизам с приятели, след това уча, правя си вечеря, ходя на фитнес. Успявам да изпълня графика си за всеки ден.
Ако можеше да промениш нещо за децата в Бъглария, които живеят живота, който ти си живяла тук, какво щеше да е то?
Най-вече смятам, че трябва да бъдат подкрепяни. Трябва някой да им помага да разберат, че трябва да са редовни на училище. Трябва да се обръща много внимание на децата. Хората, които се грижат за тях трябва да се опитват да ги разбират повече.
Най-хубавото нещо за тези деца е да бъдат осиновени. Но дори да не стане така, просто да усещат, че са обичани. Това е най-важното.
Смяташ ли, че животът в дома те е научил на нещо?
О, да! Научи ме на много неща. Как да живея и да се разбирам с различни хора. Научих се да се справям сама, да бъда себе си. Имаше една госпожа в дома, която ми помогна да разбера какъв е смисъла да се грижа за себе си - защо не е хубаво да пуша, да се карам с другите, защо трябва да ходя на училище. Тя ми помогна да разбера, че не трябва да се отказвам от мечтите си. Разбрах, че семейството има много форми. Семейството може да не е семейство по кръв.
Какво се промени, когато заживя в семейство?
Разликата е голяма. В дома имахме много правила. В семейството няма правила - просто нещата се случват по определен начин. Да пропускаш училище не е прието - просто трябва така да се случва. В дома исках нарочно да нарушавам правила. Имаше едно правило “който чупи, ще купи”. Аз нарочно чупех. В семейството просто не искаш да правиш така. Имаш си задачи и искаш да си ги спазваш. Все едно има правила, ама не точно, защото сме си семейство. Просто правим неща едни за други, защото сме заедно и се обичаме.
Как виждаш бъдещето си?
Сигурна съм, че ще е супер! Ще завърша университет, ще помагам на хората, на децата. Знам, че ще продължа да правя това, което обичам.
Ще се видим ли пак? :)
Със сигурност! Ще ми дойдеш на гости в Америка!