На пръв поглед “Подарете книга” изглежда като една много спокойна, балансирана организация, в която всичко се случва “ей така”. Целта е всеки един доброволец да получава нужното внимание и подкрепа, така че посещенията да не бъдат в тежест на ежедневието му. Освен доброволците обаче, фондацията си има две момичета, работещи неуморно, които ежедневно мислят, говорят си и творят всякакви идеи, с помощта, на които всичко подаряването на време да стане още по-хубаво и вдъхновяващо за децата и доброволците. А зад тях двете винаги стои една друга героиня, която се намесва със съвети, без които нямаше да се справим - нашата Блага, заради която го има всичко това.

Няма смисъл да говорим за всички задачи, които имаме със Софи. От една страна голяма част от това да работим заедно е свързана с това да организираме посещенията, да направим логистиката по тях, да подготвим доброволците за срещата. Има и още нещо много важно - всеки ден говорим и за това как фондацията да остане стабилна финансово. Защото ако това липсва - няма как да продължим да организираме посещенията. Главоблъсканиците винаги си струват. Не защото е толкова важно просто “да си свършим работата”. Важно ни е, защото много силно вярваме в това, което правим - много силно вярваме, че тези доброволци променят живота на децата, лишени от родителски грижи. През всичките години, в които сме част от Подарете книга, в началото като доброволци, днес като екип, виждаме как едни деца порастват с един доброволец до себе си. Понякога доброволецът не успява да промени изцяло живота на детето. Но случаите, в които го прави, случаите, в които детето се вдъхновява и успява да намери призванието си, ето за тях всяка минута “работно време” си струва!

Много често ни питат как сме решили да работим точно това. Въпросът не може да има отговор - не сме “решили” да “работим”. По-скоро това е естественото продължение на това, че сме посветили нашето време на подаряването на време. И много силно вярваме, че то трябва да продължи докато има деца, които не живеят в семейства. Покрай тези деца и ние станахме семейство.

А ето и малко за мен и Софи - отговори от първо лице, на въпроси, с които се опитваме да опишем смисъла:


Софи (проектен координатор):

Как би описал работата си на своето 6-годишно аз?

Нали знаете как новото дете на детската площадка е винаги малко срамежливо и го е страх да си играе с другите деца? Ами когато хората пораснат и станат доброволци понякога все още продължава да ги е страх да си играят с останалите. Аз им помагам да не се притесняват толкова и да си прекарат хубаво, когато дойдат и се запознаят с децата от домовете.

Как би описал доброволчеството с 3 думи?

 Изморително НО удовлетворяващо!

Кое е най-хубавото нещо в работата ти?

 Срещам се със супергерои всеки ден. Ето някои от техните суперсили:

1) спиране на времето - някои от доброволците ни като че ли имат способността да замразяват времето и да правят неща докато света си седи застинал (или поне така изглежда отстрани, защото не мога да си представя как вършат толкова много неща толкова добре)

2) супер сила - през годините съм виждала доброволци, които носят кашони с домати, тежки самари, фурна и дърва за огрев, че понякога дори са пренасяли деца на гърба си (примерно през някоя локва)

3) магически способности - тези доброволци като че ли с магическа пръчка преобразяват стаите на децата в домовете, почистват градината, водят хлапетата на палатки и излет, плетат мартеници и какво ли още не. Просто си пожелаваш нещо и те го вадят от магическата шапка като магьосник.


Какво в работата ти носи най-много щастие и удовлетворение?

Най-много си струва всичко, когато някой ми звънне някой доброволец или дете и ми разкаже някоя смахната история от последното посещение в дома и ми каже, че си е прекарал страхотно.

Ако днес стана доброволец към организацията ви, какви три неща смяташ, че ще науча?

 1) Ще научиш много бързо, че не всички младежи са като теб и каква голяма разлика прави средата, в която някой израства. Това умение определено ти помага да си обясниш много неща за света, в който живеем, да комуникираш по-успешно и да си активен член на обществото.

2) Но надежда има! Ще усетиш удоволетворението от това да си помогнал на някого и той да е постигнал нещо в следствие на това. Може да е нещо малко като да научиш някое дете как да ползва нож на масата или да му обясниш значението на думата “репатрак”, но всички започваме от някъде и всяко малко знанийце е важно.

3) Ще се научиш да поставяш лични граници - понякога много искаш да помогнеш на някого, но той не иска да му бъде помогнато и тогава не можеш да направиш нищо. Това е най-трудният урок за учене и ти помага за цял живот. Наричам го “черен колан” по доброволчество.

Йоанна (проектен координатор):

Как би описал работата си на своето 6-годишно аз?

Отивам всеки месец при деца, които живеят заедно и са на всякакви възрасти. Разговарям с децата, те ми разказват какво са правили през седмицата, какво обичат най-много да правят, от какво ги е страх. А после, когато има и други хора като мен, които искат да станат приятели с тези деца – аз си говоря с тези хора и им помагам и те да правят същото. Децата обичат да им ходим на гости, защото играем забавни игри и винаги много, много се смеем.

Как би описал доброволчеството с 3 думи?

Хоби с правила.

Кое е най-хубавото нещо в работата ти?

Всеки ден разговарям с хора с различни истории. Деца и доброволци, по някакъв начин винаги успявам да завържа разговор с тях и да споделим едни с други опита си. Вярвам в смисъла на това да се общува активно с децата, които посещаваме, защото виждам резултатите от комуникацията им с доброволците през годините. Всеки един човек във фондацията е уникален сам по себе си – дете или доброволец, или дори социален работник, с който посещенията ни са ни срещнали. Сблъсквам се с човешки съдби, с мотивация, със страхове, с приятелска обич, с амбиции… Всичко това ме кара да искам да разкажа на възможно най-много хора за дейността ни и да ги мотивирам по някакъв начин да пожелаят да започнат да идват с нас при децата.

Какво в работата ти носи най-много щастие и удовлетворение?

Спомням си, че един път с децата от един от центровете, които посещаваме, си бяхме говорили, че майка ми трябва да работи в чужбина за няколко месеца, понеже тук в България не успява да си намери подходяща работа. На следващото посещение едно от децата дотича при мен, прегърна ме и ме попита: „Как е майка ти? Трудно ли и е на новата работа?“.
Когато видя, че доброволците и децата стигат до момента, в който като приятели си помагат в трудните моменти, тогава наистина виждам смисъла от всичко, което правим. И съм много щастлива.

Ако днес стана доброволец към организацията ви, какви три неща смяташ, че ще науча?

Че семейството може да има много различни форми. Че децата са много по-умни от възрастните. Че трябва да има повече смешки.

(въпросите са част от интервю с TimeHeroes)
 

Ако искаш да подкрепиш дейността на фондацията, можеш да го направиш лесно с регулярни дарения тук

Разгледай магазина ни за добри дела! Там можеш да се включиш в някоя от мисиите, които организираме за децата. Също така можеш да подкрепиш един от основните разходи на фондацията - ежемесечните бусчета, с които пътуваме при децата. Разгледай магазина тук.