Бобиана е едно от момичетета, с което се запознах по време на посещенията ни в домовете. Тя винаги правеше впечатление със сериозното си отношение и внимание, с което се отнасяше към всичко, което правехме с останалите доброволци.
В момента Боби е на 20 години и вече не живее в дома. Наскоро ми писа, че иска да ме почерпи за рождения ден на дъщеря си - в този момент си дадох сметка колко много е пораснала и колко много неща са се променили. Не рядко се случва момичета, които тъкмо излязат от дома да забременеят и да не знаят какво да правят. Но наистина е рядкост да срещнем майка като Боби. Истинска майка, която би дала всичко за детето си. Винаги съм и казвала, че ще и помагам с каквото мога, но тя почти никога не е потърсила помощ за нищо. С приятелят ѝ се подкрепят и полагат много усилия, за да си стъпят на краката. 
С Боби си поговорихме за това какво е да бъдеш майка, кое е трудно и кое не е и как се справя с всичко това. В разговора се включи и Мария, която отскоро е на една годинка.



Как се учиш на ролята на майката, без да си живяла със своята? Все още не знам как да си отговоря на този въпрос, а може би не е и нужно, защото най-важното е че Боби е успяла. И няма да се откаже. 

Разкажи ми малко за себе си, как мина твоето детство?

Детството ми не беше лесно. Сама взех решението да напусна семейната среда и да живея в дома. Имах много трудности. Не познавах майка си, запознах се с нея едва когато станах на 14 години. Всичко беше трудно. 

Как реагира, когато разбра, че ще имаш дете?
Бях шокирана. Изпитах вълна от емоции. Бях на 18 години и имах съвсем различни планове. После разбрах, че мога да сбъдна мечтите си и на по-късен етап. 

Къде се намираше по това време?
Още живеех в дома.

А къде живееш сега?
В общинско жилище в Брацигово. 

Как премина бременността за теб?
Много добре. Беше спокойна бременност. Мисленето ми се промени. Бях дете, още нищо не бях видяла. Когато разбрах, че ще ставам родител трябваше много неща да се променят. Самата бременност беше вълнуваща и ми беше приятно да си мисля какво ми предстои. 

Когато Мария се роди, какво най-много те притесняваше?
Беше ме страх да не стане нещо лошо. Притеснявах се, тогава не живеехме в добри условия и се страхувах да не и се случи нещо. 

А какво хубаво си помисли в този миг?
След като мина притеснението си мислех как съм успяла да създам нещо. Много хора ме нападаха, че няма да се справя. Но когато тя се роди и видях какво прекрасно същество е бях сигурна, че ще се справя. 

Кое е най-трудното на това да имаш дете?
Притеснявам се, че не успявам да и осигуря всичко от което се нуждае. Но самите грижи за нея не са ми трудни. 

А най- хубавото?
Не знам как да го опиша. В детето абсолютно всичко е хубаво. Мария ми носи радост и спокойствие. 

Как се справяте финансово?
Вече доста по-добре. Преди парите не ни стигаха за нищо и беше много трудно. Сега нещата започнаха да се подреждат. 

Колко пари са ви нужни за да се грижите за Мария?
Дрехите са най-скъпи. Този месец бяхме отделили 450 лв, за да и купим и дрешки, освен обичайните неща. Горе долу по 400 лв на месец отиват. 

От какво трябва да се лишавате, за да се справяте с нейните нужди?
Лишаваме се от материални неща за нас, за да може да има за нея. Дрехи, обувки. Имало е моменти, в които не сме си позволявали дори да си купим нещо, което ни се яде, защото е трябвало да пестим за нея. 

Приятелят ти работи ли?
В момента работи. Слага слънчеви панели в различни градове.

Какво искаш да е бъдещето на Мария?
Най-важното за мен е да се изучи. А после тя ще си реши какво да прави. Но много искам да научи много неща и да завърши образованието си успешно. 

Какво научи от живота ти в дома?
Че не си сам и винаги ще намериш някой да те подкрепи. В дома намерих приятели и възрастни, които ме разбираха. 

Какво би казала на други момичета в твоето положение?
Че не трябва да се притесняват, всичко ще си дойде на мястото. Но трябва да са силни и да имат воля.