Едни от най-честите проблеми, които имат децата са тези свързани с грамотността - случва се деца на 10, 13 или дори 15 години, тепърва да започват да учат буквите. Определено в рамките на едно посещение няма как да научим азбуката, но все отнякъде трябва да се започне. За тези процеси, трудностите и мотивацията ни разказва новата ни координаторка – Ангелина. Тя е координатор за посещенията ни в Пловдив, но историята и като доброволец започва от Брацигово, където е една от най-отдадените ни доброволки.
 
Как реши да станеш доброволец?
Върнах се да живея в България през 2021 година и имах времето за това. Едно от нещата, които исках да правя в свободното си време, е да участвам в посещенията на деца, които организира Фондация "Подарете Книга", но трябваше да изчакам до началото на 2022, за да подновим посещенията след дългата пауза по време на Ковид.
 
Как избра да посетиш дома в Брацигово?
След Ковид посещенията в Пловдив бяха прекратени за известно време, а Брацигово беше най-близката възможност за мен. Изборът стана естествено.
 
Какви са предизвикателствата, които срещаш по време на посещенията?
Децата могат да задържат вниманието си върху дадена задача сравнително кратко и се разсейват бързо. Друго предизвикателство за мен е да се съберем и да си намерим едно тихо място за работа, където няма да ни прекъсват останалите деца, които вече се оправят добре с четене и писане.
 
С колко деца работиш в момента? Как се „намерихте“ с тях?
В Брацигово има няколко деца, които четат трудно или още не могат да четат. С три от тях се занимавам с уроци по четене, когато ги посещаваме като доброволци. Да мога да чета книги е много важно за мен и от любовта ми към четенето спонтанно започнахме да се учим с тези деца в Брацигово малко по малко да четат и те.
 
Как успя да мотивираш децата да учите заедно?
Те самите искат да се научат да четат и няма нужда от допълнителна мотивация. Имаме си взаимно доверие и това помага.
 
Какви методи използваш?
Рисуваме заедно и пишем малки думи на картините, които самите деца искат да научат. Друг метод, който ползвам, е те да правят от пластелин буквите, които трудно запомнят; опитвам научаването на буквите да премине през другите сетива, за да не ги учат само с писане, което досега не е било успешно.
Ползвам с удоволствие една книга - Азбучна математика, в която всяка буква е свързана с картини и стихчета; децата попълват тетрадки с букви между срещите ни, лепим буквите като цветни стикери и т.н. Постоянно се оглеждам и търся да науча нови начини за лесно учене на четене и писане.
 
 
Какви цели си поставяте с децата?
Целите са за една година две от децата да се научат да четат и да пишат малки изречения самостоятелно. За третото дете целта е до две години да може да чете кратки думи сама.
 
Как се случва процеса по време на учене с тях?
Започваме със споделяне кой какво е направил след последната ни среща. Раздават се материали, децата започват да измислят какво им се рисува. Преговаряме буквите от миналия път и пишем нови думи, които те искат да научат. Понякога правим малки музикални паузи. Децата в 6 или 7 клас, които все още не могат да четат, свързват ученето с нещо трудно и от това неумение страда себеоценката им. За това се стремя ученето заедно да е приятно, за да продължават и те заедно с мен.
 
Какво те кара да не се отказваш?
Дори и да не успеем да стигнем поставените цели, времето прекарано заедно с децата няма да е минало напразно, а ако те имат успех, ще се радваме заедно.