Подобни разговори често минават по фейсбук или по телефона, когато си говоря с децата и младежите от Долна баня. А, традицията с празнуването на рождените дни на посещенията вече е толкова стабилна, че нито домашно, нито матура може да я бутне.

Първият голям празник за рожден ден го организирахме през 2017г. Подготовката започна седмици преди посещението. Понеже Петър имаше страхотна промяна – учеше, помагаше с организирането на децата и изобщо – караше доброволците да усещат смисъла от посещенията, решихме да му направим парти изненада. Седмици наред сумати доброволци се суетяха по магазини и сладкарници, докато намерим най-хубавият подарък и най-вкусната торта. Петър, естествено, за подарък искаше маска за лице, но не от онези маски, за които всички си мислим, а от онези, с които едни съмнителни хора обират банки. Чудехме се дълго време дали и откъде да намерим такава маска (в крайна сметка намерих, естествено). Изненадата беше страхотна. Даже в очите на наперения Петър, който иска да носи маски, за да изглежда по-страшен и слуша ужасно неприятен за слушане рап, имаше корабчета.


 

След този празник си дадохме „обет“, че за всеки рожден ден ще подготвяме изненада и ще я правим на самото посещение. Е, изненадата беше „изненада“ първите два пъти, след което децата всеки път ни изпращаха с думите: „Нали знаеш, че аз имам рожден ден следващия път…“.

Ритъмът беше зададен – сутрин играем игри и учим, следобед правим парти за рожден ден.

Поех „бремето“ всеки месец да следя рождениците и да предупреждавам доброволците за колко деца имаме да подготвяме изненада. Все започваха едни спорове:
- Аз ще взема торта!
- Не, аз ще взема торта!
- Не, аз ще взема торта!
- Ама аз имам кола!!!
- Ама аз имам хубава сладкарница до нас!!!
- Добре аз ще взема подарък, тогава.
- Аааа не, аз вече съм го избрал!

С доброволците прекарвахме ужасно дълги вечери под постовете във фейсбук, докато се разберем кой какво и как ще вземе. И всеки път беше страхотно. На някои деца вече повече от 5 години празнуваме рожден ден. И те, и ние всеки път се вълнуваме. Докато сме в буса на отиване към дома се започва бясно опаковане на подаръци, сякаш книжарница се е взривила в горкичкия бус. Даже шофьорите вече знаят за традицията с рождените дни:

Учудващо все още не сме имали случай през лятото да ни се разтече тортата в буса. Въпреки, че последния път решихме да празнуваме рождениците от август, заедно с тези от септември. Хем партито ще е по-голямо, хем тортата ще е цяла. 😊

Рождените дни на децата са много специални за тях. Денят, в който аз съм най-важен в целия дом. Те редовно ми пращат снимки от партито, което са им направили възпитателите и другите деца, на самата дата на рождения ден. Но нашата традиция е малко все едно си имал рожден ден един път със семейството, ама сега си си поканил всички приятели, да го празнувате още веднъж. 😊 
 

Една година мартенското ни посещение беше точно един ден след моя рожден ден. Щяхме да празнуваме рожден ден на Пенко, редяхме масата с лакомствата, нагласяхме колонката за музика. По едно време се обърнах да взема нещо и гледам – Пенко върви към мен с една страшно красива домашна торта и ми казва: „Днес имаме да празнуваме още един рожден ден! Твоят!“.  😊

Петър, Пенко и много други деца вече изобщо не са деца и празнуват рождените си дни като възрастни. Обаче съм сигурна, че не са забравили за празниците, които сме правили заедно. А ние с доброволците продължаваме традицията. И често си припомняме първият рожден ден. 

Ако нямаш възможност да се включиш в партитата за рождените дни на децата в Долна баня, можеш да го посетиш нашия Магазин за добри дела и да дариш за мисия, която ти е присърце!