Историята на Петя

18.08.2022    |    Йоанна Джоканова

Когато започнах да ходя в Долна баня, Петя едва встъпваше в тийнейджърска възраст. Тя беше много срамежлива и трудно се включваше в разговорите ни, но когато го правеше, казваше неща много на място. По това време в много от домовете се случваше деинституционализацията – на много места започваха да правят малки къщички, така наречените ЦНСТ-та и да закриват големите домове. Поради това, че в повечето домове имаше повече деца, отколкото щеше да е капацитетът на бъдещите къщички, много от тях се наложи да бъдат разместени по други градове. Едно от тези деца се оказа Петя. За нея това беше много трудна промяна, съпроводена от много писаници и разговори по нощите за това колко и липсват другите деца. Предишното и семейство, с други думи. В един момент просто си дадох сметка, че нищо не ме спира да се опитам да я посетя в Брацигово, ако това по някакъв начин ще я накара да се почувства по-комфортно.

Отивайки за пръв път с доброволците Петя се втурна към мен и обясняваше на всички как съм ѝ приятелка. Прекарахме си страхотно и продължихме да ходим с доброволците. Така в един момент дойде и Веселка, с която Петя много се сближи и създадоха страхотно приятелство. А ние с доброволците продължаваме да ходим при децата в Брацигово, защото създадохме добри и стабилни приятелства с тях. И не спираме да търсим нови попълнения. За да успеем в някакъв момент да постигнем това, което постигнаха Петя и Веселка, а именно – до всяко дете да застане човек, който като негов приятел да му оказва подкрепата, с която по-лесно да преминава през трудностите на прехода от детския живот към този на възрастните. 

„Запознах се с Петя още на първото ми посещение в Брацигово с доброволците от Подари Време. Спомням си колко бях притеснена и развълнувана за това какво ме очаква там. Спомням си добре и Петя - седеше малко по-настрани от останалите деца, но присъствието ѝ се усещаше. Имаше много миловидно лице. Тиха и притеснителна. Това ми напомни за мен. На нейните години и аз бях такава. Петя ме научи, че понякога семейството не е това, което имаш, когато се родиш, а са често хората, с които те среща живота. Искрено се надявам да ѝ помагам сега, а и за напред, за да се осъществи и да постигне мечтите си.“
- Веселка, доброволец
                                                                                                                                                           

Днес Петя е млада жена с амбиции и желание за успехи. Вече идва сама в София, за да се среща с Весела и прекарат време по женски заедно. А, ето и за какво ни разказа и Петя: 



Преди колко време се запозна с доброволците от Подарете книга?

Преди много време, може би повече от 6-7 години. Говорихме си, задавахме си въпроси и играехме. Спомням си как се запознах с Йоанка, тя се опитваше да ни разбере, беше много приятно да си говоря с нея. И така си станахме приятели. Когато се наложи да ме преместят в друг дом преди около 4-5 години ми беше много тъжно, липсваше ми предишното място. Продължих да си говоря с доброволците и те решиха да дойдат да ме видят. И така вече идват всеки месец. На бала за завършването ми Йоанна и Софи бяха дошли, ходихме на кафе преди да се подготвя. Изпратиха ме до училището. Зарадвах се, че са дошли.
 

Какво харесваш най-много в посещенията?

Когато си говорим и се забавляваме заедно. Чакам ги да дойдат всеки път. За мен те са наши приятели, на всички.

 

Какво харесваш най-много в посещенията?

Когато си говорим и се забавляваме заедно. Чакам ги да дойдат всеки път. За мен те са наши приятели, на всички.

Как се промени ти през тези години?

Научих се да казвам „не“, да не съм толкова наивна и да се боря за мнението си.

Какви са мечтите ти?

Искам да бъда детска учителка и да си стъпя на краката, за да бъда самостоятелна.

Как се запозна с Веселка?

Бяха дошли доброволците, бяхме с всички деца. Тя беше дошла с годеника си, казаха ни, че ще се женят и черпиха с бонбони. После ѝ поисках фейсбука, защото усещах, че се опитва да ме разбира. Тя е хубав човек, позитивен. И така започнахме да си говорим.

Как обичаш да прекарваш времето си с нея?

Ходя и на гости в София, ходим на маникюр заедно, разхождаме се в центъра. Видяхме се и с Йоанка един път, ходихме на пицария. Всичко с Веселка ми харесва, тя ми е много близка и покрай нея научавам много нови неща. Най-много обичам, когато готвим заедно. Последния път си направихме пица.

Защо е хубаво да има доброволци като нея?

Защото децата имат с кого да комуникират за всичко. Така се чувстват разбрани.
 

Хаштагове: #Истории , #Доброволците разказват
Предишна статия    Към блога    Следваща статия
Този сайт използва "бисквитки" ПРИЕМАМ