Пътят на Кръстю от ЦНСТ "Мария Луиза"

Историята на Кръстю - от онези деца, които не се тръшкат и оплакват. Не търси съжаление. Кръстю знае от къде идва, но отказва да се примири с отреденото му - тясно му е. Горди сме, че тази година е част от "Отбор на надеждата" и му пожелаваме достойна игра, духовитост и решителност на игрището и в живота! 

"Аз съм Кръстю. Преди дни навърших 17 години. От Пловдив съм. Едни приятелчета от дома „Мария Луиза” – ЦНСТ, ме попитаха дали ще играя стрийтфутбол и така попаднах на турнирите, които всяка година се провеждат за избор на националния „Отбор на надеждата”. ЦНСТ е като общежития за деца, лишени от родителска грижа.

Защо са ме оставили? Много деца сме. Аз съм 11-то, 12-то... След мен има още. До 18 деца. Като пораснах, видях кои са родителите ми. До 12-годишен не знаех. Оставили са ме, когато съм бил на 2-3 години и не помня нищо. Като станах на 12 години, се запознах с тях. Даже те не дойдоха, ами от дома ме закараха, за да видя кои са те. Срещата с родителите ми беше... „Здравейте” – „Здравей”. Брат ми Георги дойде и ми даде 5 лева. А аз дори не знаех, че ми е брат. Просто от нищото дойде, даде ми 5 лева и каза: „Отивай да си купиш, каквото искаш. И ако пушиш цигари, си вземи”. И аз в случая: „Не, не”. (Смее се) До ден днешен поддържаме контакт.

Не съм за там. Поддържам контакт със сестра ми Микаела и брат ми Митко, и по-големият ми брат Георги, който е на 26 години. Не ходя там. Нямам желание. Нещо ме потиска. Тясно става. Не е моето място. Чувствам се като чужд там. Затова по-добре си ми е в дома, където имам и приятели. В дома нямам проблеми. Грижат се за нас. Не мога да се оплача.

Още ми натежава това за родителите ми... Ето наскоро бяхме с ФК „Евроколежа” на лагера „Лъки” в Смолянско. Треньорът ме попита: „Родителите ти ще идват ли, да знам. Ако не, да те закарам”. И аз казах: „Да, ще дойдат”. Излъгах го, защото ми беше неудобно. Всички майки и бащи бяха там. Само моите не дойдоха. И се прибрах сам.

Аз съм играл в много отбори – ФК „Спартак”, ФК „Локомотив – Пловдив”, Фк „Евроколеж”. Сменям отбори поради простата причина, че някои треньори искат да се плаща, а пък ние нямаме възможности. В дома ни дават 35 лева, а пък таксата е 40 лева.

Вече две години идвам на тренировки на „Отбор на надеждата”. Чувствам се супер. Имам и приятели тук. Миналата година ме харесаха, но не бях навършил необходимите години, каквото изискване има. Затова не бях в отбора. Тази година, догодина, надявам се, че ще съм част от „Отбор на надеждата”. Сестра ми ме мотивира да правя всичко. И за футбола, и за живота. Ръчка ме, но и заради нея се старая (смее се). Искам да се гордее с мен.

Искам да съм като Килиан Мбапе, той играе във ФК „Париж Сен Жармен” - на неговото ниво бих искал да се представям. Футболът - това ми е. Футболът ме разсейва от всичко. Дискотеки, купони - не, не са за мен. Пробвал съм да опитам от този живот. Приятели са ме канили: „Дръпни си, пийни си”. Но не съм залитал. Не е моето.

В този живот трябва да си създаваме спомени. Всичко най-хубаво за нас, да си го направим така, както ние си го представяме. Минал през големи трудности, да. Борил съм се. Имам предвид това с родителите ми. Второ - с приятелката ми. Беше първата ми любов, първото ми гадже. Изкарахме две години и два месеца. Разделихме се. Запазили сме си приятелството.

Аз съм такъв, че... Забавен съм. Радвам много хората. Треньорът много ми се кефи. Какво искам да кажа на всички? Първо да сме живи и здрави. Да мислим и на врага си най-доброто. Само позитивни работи. И в интерес на истината, който може да откаже цигарите, да ги отказва. Алкохолът също. И спортувайте."
Към блога
Този сайт използва "бисквитки" ПРИЕМАМ