Как започна всичко? Преди около година се запознахме с Константин. Много свестен нов доброволец, който само като чу с какво се занимаваме каза: "Ама хайде да организираме море за децата през лятото! Има къде да ги настаним!". С Косьо се запознахме по време на един обяд в центъра на София, когато бяхме довели децата от Берковица на концерт. Разказахме му, че всъщност децата миналата година са били за пръв път на море и че много, много говорят за това - с огромно вълнение!
И така се роди щурата идея да организираме море с децата от Берковица. Оказа се, че семейството на Косьо с удоволствие ще предостави семейната си къща и ще предложи настаняване за децата. Направихме план - какво, къде и как може да се прави. Въпросите как ще изхраним и как ще забавляваме децата бяха най-съществени, но след много, много разговори - програмата беше готова. Благодарим безкрайно и от наше, и от името на децата на Косьо и семейството му за гостоприемството.
Е, ествествено, че два дни преди морето се оказа, че сме забравили плажни чадъри, но и това беше решено, благодарение на една друга доброволка - Силвия, която за отрицателно време събра всички нужни чадъри!
Децата пътуват! Ние ги чакаме на морето, вълнуваме се, притесняваме се. Пристигат - както винаги всичко е ударно, бързаме, притопляме пици за обяд. И най-сетне отиваме на плажа.
Едно от най-интересните неща, които можеш да наблюдаваш е как дете, което никога не е влизало в морето гледа водата, стъпва на пръсти в нея и хем се страхува, хем се вълнува. И как ден след ден все по-смело скача с плувките си срещу вълните, че даже ти се налага да го връщаш там, където има дъно.
Дните минаха неусетно. Плаж, водни войни, игри, разходки в града, лунапарк. Както си му е реда. :)
И всъщност това, за което доброволците се включихме, вместо просто да пожелаем приятно прекарване на децата, се случи и то по много - споделянето на преживявания, емоции и вълнения, около цялото пътуване. Вечерите, в които с децата седяхме си си говорехме за всички теми на света, или сутрините, когато отивахме заедно на плаж - във всеки един момент доброволци и деца споделяха, доверяваха се, обсъждаха или просто гледаха заедно към морето. :)
Това е едно кратко обяснение "Защо ходим на екскурзии с децата?". Защото всъщност именно по време на тези събития научаваме за тях това, което ни помага да им помагаме по-добре.
През есента сме намислили ново приключение с децата от Берковица. И ние, и те нямаме търпение да се случи! Можеш да ни подкрепиш да ги заведем на планина, с дарение в мисията тук.