Бяхме в дома в Стражица и децата и доброволците играеха на една игра със столове, около които се въртят в кръг. Едно от децата седна на един стол, а друго дете му дръпна стола и то падна, настана подигравателен смях. Тогава Яшко се намеси. Скара се и каза на момчето да напусне играта, щом не играе честно.

Яшко често беше споменавал, че иска да стане полицай, и някакси никой не беше обърнал сериозно внимание на това. Нали всяко момче иска да стане полицай, а всяко момиче - принцеса.... Пешо, един от редовните доброволци обаче беше забелязал, че Яшко е сериозен и отговорен, че държи на реда и един ден реши да си поговори с него. Разпита го и си поговориха по мъжки за професията „Полицай“. Обеща му да му помогне със записване и кандидатстване, да му даде насоки как да се подготви и да му намери учители, които да му помогнат с подготовката за приемните изпити в Академията на МВР.

Записахме Яшко на уроци по български и история, за да се готви за матури и приемни изпити. Трябваше няколко пъти в седмицата да пътува до Велико Търново. С прекачванията пътят му отнемаше около час и половина в посока – тоест три часа на ден само в път! Всеки ден ходеше на училище, на шофьорски курсове, понеже учеше в ПГ по Транспорт, после пътуваше за уроците в Търново. Междувременно през останалите дни и на работа ходеше. Малко хора биха смогнали на такава натоварена програма всеки ден, а той го правеше с огромно желание. Не пропусна нито един урок, дори и когато беше с температура. Може би защото имаше цел, виждаше мечтата реална. А тя беше реална, защото Пешо, повярва в него и му даде увереността, че това не е просто детска мечта, а нещо реално осъществимо.

Не го приеха за съжаление в Академията, но не се е отказал. Казва, че ще се готви тази година пак и ще кандидатства отново. Много искаше да види къде са му грешките на тестовете, за да може да се научи от тях. Разбира се, правилата не позволяват това, но желанието да търси грешки, които да поправи... е достатъчна крачка за добро начало.